Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат К.М-пълномощник на Н.М от гр. [населено място], против решение № 182 от 22.03.2018 г., постановено по адм. д. № 899/2017 г. от Административния съд-Пазарджик. С него е отменена заповед на кмета на община П., с която е наредено изземването на имот на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като на първо място се сочи, че то е недопустимо. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение и върне делото за разглеждане от Районния съд-Панагюрище.

Ответните страни по касация – кметът на община П. и СД „Сателит –Панагюрище – Велев – Каймаканов - съдружие“, гр. П. не вземат становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, относно възражението за недопустимост. Намира съдебното решение за недопустимо по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно според чл. 218, ал. 2 АПК.Пва се на §19, ал. 1 ПЗР на ЗИДАПК, обн. в ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г. Счита, че обжалваната заповед на кмета е издадена с правно основание в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което е индивидуален административен акт, който подлежи на разглеждане от районния съд.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

От данните по делото се установява, че Административният съд-Пазарджик е бил сезиран с жалба, подадена от СД „Сателит –Панагюрище – Велев – Каймаканов - съдружие“, наричано в изложението само Събирателно дружество“, против заповед № 690 от 7.11.2017 г. на кмета на община П.. С нея на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е иззет имот, подробно индивидуализиран и е предаден на Н.М – наследник на Т.Б, с възстановено право на собственост върху имота.

Съдът е установил фактите по спора и въз основа на тях е извел правни изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради което я е отменил.

При задължителния служебен контрол за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон-разписан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК - настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо.

Безспорно е, че издадената заповед на кмета с правно основание в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е индивидуален административен акт. Тя според ал. 2 на същата разпоредба се обжалва по реда на АПК.

Съобразно § 19 от ПЗР на ЗИДАПК, обн. в ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм.-ДВ, бр. 58 в сила от 18.07.2017 г. индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и Правилник за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК.Пените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.

С тази разпоредба е създаден специален ред, относно родовата и местната подсъдност за разглеждане на жалбите против индивидуалните административни актове, издавани по ЗСПЗЗ от кмета на съответната община. Тази специална подсъдност следва и от аргумент за противното от т. 11 на ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г. ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС. С нея е прието, че само актовете, издадени на основание чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ се разглеждат от административния съд. Това означава, че актовете, издадени по реда на чл. 34, ал. 1 се разглеждат по реда на § 19 ПЗР на ЗИДАПК – от районния съд. Обжалваното решение, постановено еднолично от съдия от състава на административния съд е недопустимо. Едно съдебно решение е недопустимо когато е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство. Административният съдия не е имал право и задължение да разгледа жалбата, извършените от и спрямо него процесуални действия са невалидни, поради което подлежат на обезсилване. В този смисъл е и ТП № 1 от 29.09.2016 г. на ВАС – ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС.

След обезсилване на решението жалбата на Събирателното дружество ще следва да се изпрати за разглеждане по правилата на родовата и местната подсъдност на Районния съд-Панагюрище, а ако решението му се обжалва, касационната жалба ще следва да се разгледа от административния съд, действащ като касационна инстанция в състав от трима съдии.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 182 от 22.03.2018 г., постановено по адм. д. № 899/2017 г. от Административния съд-Пазарджик.

ИЗПРАЩА жалбата на СД „Сателит –Панагюрище – Велев – Каймаканов - съдружие“, гр. П. против заповед № 690 от 7.11.2017 г. на кмета на община П. за разглеждане от Районен съд-Панагюрище. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.