година

Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в закрито заседание на

септември

, две хиляди и

тринадесет

а година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Лиляна Методиева

ЧЛЕНОВЕ:

Юрий Кръстев

Бисер Троянов

при секретар

и в присъствието на прокурора

Р. Карагогов

изслуша докладваното от председателя (съдията)

Ю. Кръстев

наказателно частно дело №

1415

/20 година.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано

, по направено искане с

разпореждане от 27

. .20 г.,

по нохд № 3282/2013 г,

на съдията – докладчик при

Добричкия окръжен съд

, за промяна в подсъдността, основано на чл.

3, т. 1 НПК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането

на посоченото основание

е не основателно и

не следва да бъде уважено.

Върховният касационен съд, за да се произнесе по направеното искане, съобрази следното:

Посоченото от

Добричк

ия т окръж

ен съд основание за промяна в подсъдността, е чл.

3, т. 1 НПК, т. е., “когато много

обвиняеми или

свидетели живеят в района на другия съд”.

Видно от списъка на лицата за призоваване

, приложен

към

обвинителния акт, нито един от посочените свидетели не е от съдебния район на Добричкия окръжен съд.

В конкретният случай обаче

, настоящата инстанция счита, че направеното искане за промяна в подсъдността на посоченото основание – чл. 43, т. 1 НПК е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Въпросът за подсъдността на делото е бил решен от съдията – докладчик при Добричкият окръжен съд при първоначалното разглеждане на делото по реда на чл. 248, ал. 2, т. 1 НПК. Приемайки, че то му...