Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Руен срещу решение № 447 от 09.03.2018г. по адм. дело № 2618/2017г. на Административен съд – Бургас, с което е отменен чл. 26 ал. 3 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Р., приета с решение № 285 по протокол № 29 от 12.10.2010 г., изменена с решение № 261/ 20.10.2017г. на общински съвет Руен. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че съдът неправилно се е позовал на ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), тъй като приетите в разпоредбата на наредбата режийни разноски не са местна такса или данък, а събирането им е свързано с възстановяване на извършени от общината разходи. Поддържа също, че в хода на съдебното производство текстът на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от наредбата е изменен. Моли решението на административния съд да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно прецени валидността и допустимостта на първоинстанционното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението на Административен съд – Бургас е допустимо. Производството е образувано по протест на орган по чл. 16, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване административен...