Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция „И"АД, чрез адвокат Н.А, оспорва жалбата в писмени отговори от 20.07.2018г. и от 11.01.2019г. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане №15/17.11.2016 г. на Директора на Б. Д „Източнобеломорски район“ гр. П., с който се установяват по основание и размер задължения на „Стомар инвест“ АД, ЕИК 115184906, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “В.Л“ №244, представлявано от С.Н, като дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително № 31590468/31.08.2011 г., издадено от Директора на БД ИБР за периода 01.09.2011 г. - 31.12.2015 г. в размер на 22 082, 48 лева главница ведно с дължимите суми за забава в размер на 5 159, 38 лева.

С обжалваното решение административния съд е изменил АУПДВ, като е намалил дължимата такса за водовземане от подземни води по разрешително № 31590468/31.08.2011 г., за периода 01.09.2011 г. - 31.12.2015 г., от 22 082, 48 лева главница на 1 366, 41 лева главница и лихва от 5 159, 38 лева на 344.11 лева дължима лихва за забава.

На първо място съдът...