Образувано е по касационната жалба на А.Ш, чрез адв.. Д, против Решение № 426/04.07.2018г., постановено по адм. дело № 295/2018г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-0367-000361/17.12.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Началник група към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Велинград.

Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението, в алтернативност делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Началник група към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Велинград, в дадения от съда срок не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № 17-0367-000361/17.12.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Началник група към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Велинград, на основание чл. 22 от ЗАНН вр. чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП на А.Ш е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. Като фактически основания за издаване на заповедта, административният орган е посочил, че на 17.12.2017 г. А.Ш управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест-дрегер № 0096ARBA, който уред е отчел 0 промила алкохол в издишания въздух. На водача е извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер DRUG TEST – 5000 ARНJ с фабр. № 0009, който е отчел положителен резултат за употреба на канабис.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Установил е, че в случая е налице предпоставка, предвидена в чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, а именно водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК.Уената фактическа обстановка съответства на хипотезата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП.

С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 1, б.“б“ /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е водачът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Нарушението на водача - управлява МПС след употреба на наркотични вещества, е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда.

Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца.

Издателят на акта е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта, и е цитирал относимата правна уредба. Заповедта е съобразена с целта на закона. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП и обуславящи временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. Съгласно писмо с рег. № 3286р-10863 от 21.03.2016 г. на Директор ГД „Национална полиция“ до Директора на ОД МВР – Пазарджик, което е приложено като писмено доказателство по делото, Drug test – 5000 не подлежи на първоначални и последващи проверки. Оценката на резултата от теста става чрез тестова касета, която има срок на годност, който трябва да се спазва.

При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да остави в сила обжалваното решение като правилно постановено.

Воден от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 426/04.07.2018г., постановено по адм. дело № 295/2018г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно.