Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.З против Решение № 293/27.06.2018г., постановено по адм. дело № 272/2018г. по описа на Административен съд - В. Т, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18-0352-000054/22.02.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на Районно управление - Свищов към ОДМВР - В. Т.

Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението.

Ответникът – Началника на РУ - Свищов към ОД на МВР - В. Т в дадения от съда срок не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № 18-0352-000054/22.02.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Началника на РУ - Свищов към ОД на МВР - В. Т, на основание чл. 22 от ЗАНН вр. чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, на Р.З е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. Като фактически основания за издаване на заповедта, административният орган е посочил, че на 04.02.2018 г. около 9, 15 ч. в гр. С., на ул. „33-ти Свищовски полк“ № 106 в...