Образувано е по касационна жалба на Д.Г, чрез адв.. С, против Решение № 131/24.07.2018г., постановено по адм. дело № 176/2018г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18-0892-000126/02.04.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Началник сектор към ОД на МВР - Габрово, С. П полиция Габрово.
Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Н. С „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Габрово, в дадения от съда срок не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № 18-0892-000126/02.04.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Началник сектор към ОД на МВР - Габрово, С. П полиция Габрово, на основание чл. 22 от ЗАНН вр. чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, на Д.Г е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. Като фактически основания за издаване на заповедта, административният орган е посочил, че на 01.04.2018г. около 03.50 часа в гр. Г., ул.“Съзаклятие“ е извършена проверка от полицейски служители на РУ Габрово на лек автомобил „С. К“ с рег. [рег. номер на МПС], с водач Д.Г, при което на същия е извършена проверка за употреба на алкохол с А. Д 7510, с инвентарен номер № 0045, при което техническото средство отчело концентрация на алкохол в кръвта 1.19‰, за което на Гюмишев е издаден талон за медицинско изследване, след като същият е заявил, че не се съгласява с техническото средство. Според изложеното в АУАН и впоследствие в обжалваната заповед, Гюмишев е бил с мирис на алкохол и видимо повлиян от него, като по негови данни употребил уиски късно вечерта. За установените обстоятелства му е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 197 от 01.04.2018 г., бланков № 224409, който жалбоподателят е подписал, с отбелязване в него „имам възражения“, но без да е посочено какви са възраженията му. Бил издаден и талон за медицинско изследване № 0035967, който жалбоподателят получил лично и впоследствие предоставил кръв за химическо изследване.
Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Установил е, че в случая е налице именно първата предпоставка, предвидена в чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, а именно употреба на алкохол установена с техническо средство, резултатът от който впоследствие е потвърден и от извършеното химическо изследване по назначената химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта. Съдът е приел, че наложената ПАМ напълно съответства на целта на закона по смисъла на чл. 22 от ЗАНН – да се предотвратят и преустановят административните нарушения по ЗДвП.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК.Уената фактическа обстановка съответства на хипотезата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП.
С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 1, б.“б“ /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е водачът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и когато откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца.
Издателят на акта е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта, и е цитирал относимата правна уредба. Заповедта е съобразена с целта на закона. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП и обуславящи временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Правилно съдът е отбелязал, че твърдението на жалбоподателя, че от заповедта не е ясно за какво точно му е наложена принудителната мярка, е неоснователно. В обстоятелствената част на заповедта ясно и точно е описано, че Гюмишев е управлявал лек автомобил, като е посочена и марката и номера на превозното средство, след употреба на алкохол и по-точно с концентрация на алкохол в кръвта 1.19‰. По делото е представена и справка относно извършена техническа проверка на „А. Д“ с инв.№ 0045, с който е извършена проверката на Гюмишев, установяваща техническата му годност.
При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да остави в сила обжалваното решение като правилно постановено.
Воден от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131/24.07.2018г., постановено по адм. дело № 176/2018г. по описа на Административен съд – Габрово. Решението е окончателно.