Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ против решение № 110/10.08.2017 г. по адм. д. № 74/2016 г. по описа на Административен съд – Ловеч. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага възражения, че с цел актуализацията на СИЗП и предотвратяване на финансови санкции за България, МЗХ е изготвило Консолидиран план за подобряване на работата на ИСАК, одобрен от ЕК с писмо от 24.07.2009 г. В изпълнение на този план е извършено ново ортофото заснемане и теренни проверки, въз основа на които е извършено окончателното плащане за 2009 г. В Консолидирания план България се е задължила да извърши кръстосани проверки със задна дата в заявленията за 2009 г. и данните от февруари 2010 г. в СИЗП, поради което е предприела действия за възстановяване на недължимо платени суми. Моли да се отмени обжалваното решение, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – С.С, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото, представено от адвокат М.В, се оспорват изложените доводи и се иска решението да бъде оставено в сила. Претендират се разноски по представен списък.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно административният съд е отменил процесния АУПДВ, като е посочил, че от него не може да се направи извод кои конкретни площи са недопустими за подпомагане, както и причините, за да бъдат приети като недопустими за подпомагане. Тази немотивираност на акта влече неговата отмяна, както правилно е сторил съдът. Обосновано съдът е приел, че са нарушени административнопроизводствените правила при издаване на акта и целта на закона.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред АС - Ловеч е образувано по жалба от С.С против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32258/26.07.2011 г. на Зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд ”Земеделие”(ДФЗ).
С обжалваното решение съдът е отменил АУПДВ. Приел е в мотивите си, че в административната преписка и в мотивите на издадения индивидуален административен акт недопустимите за подпомагане площи не са конкретизирани, не са посочени размерите на тези площи спрямо общо заявените за подпомагане площи, нито са посочени причините, поради които се приема, че са недопустими за подпомагане. В АУПДВ административният орган е посочил най-общо, че въз основа на извършени „административни проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 819, 26 лв., както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи, в това число по СЕПП - 511, 22 лв. и по НР2 – други – 308, 04 лв.“. Евентуалната грешка на държавен орган, допусната при разчитане на сателитните изображения и неправилното определяне от МЗХ на „допустимия слой” през м. 11.2009 г., довели до неправилно определяне на платените суми, по никакъв начин не може да се установят по разумен път от земеделския производител.
Решението е правилно. Съдът обосновано е приел, след преценка на доказателствата по делото, че подадената жалба от С.С е допустима и основателна.
От фактическа страна е установено, че С.С е регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 216187 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е подал на 15.05.2009 г. общо заявление за плащания за площ за кампания 2009 г. с УИН 11/160709/18896 за финансово подпомагане по схемите за единно плащане (СЕПП) и НР2. Жалбоподателят е заявил Блокове на земеделското стопанство (БЗС), включващи 8 парцела в землището на [населено място], общ. [община], обл. [област], от които за подпомагане по СЕПП и НР2 са посочени 7, 35 ха. Очертаването в ОСЗ - Угърчин е извършено на 12.05.2009 г. върху самолетни снимки от 2006 г. При първата кръстосана проверка извършена през 2009 г. е установено, че няма недопустими за подпомагане площи и е оторизирана площ за изчисляване на субсидиите по СЕПП и по НР2 от 7, 35 ха.
На жалбоподателя е изплатена сумата от 1192.85 лв. по СЕПП и 718.76 лв. по НР2. В оспорения АУАН е посочено, че от тези суми недължимо платена се явява сумата от 819.26 лв., тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи – за СЕПП -511.22 лв. и за НР2 - 308.04 лв. МЗХ е извършило допълнителни специализирани анализи и проверка на коректността на данните. Резултатите от допълнителните проверки са представени на ДФЗ с писмо с вх. № 02-0409/3554 от 09.12.2010 г., в което е посочено, че това са окончателни данни, въз основа на които РА трябва да извърши кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. на СИЗП. В резултат на новополучената официална информация е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 819.26 лв.
Обосновани са изводите на съда, че оспорения АУПДВ не е бил съобщен надлежно на жалбоподателя, поради което подадената срещу него жалба е допустима. Съдът е изложил подробни мотиви относно законосъобразността на акта, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правилни са изводите му, че актът е издаден от компетентен орган, но в него не са изложени мотиви, които да обосновават направените корекции в дължимата на земеделския стопанин субсидия.
Административният съд е посочил, че обжалваният АУПДВ е издаден в производство, образувано на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП (изм. и доп.), чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК (изм. и доп.) и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 година на Комисията от 21.04.2004 година, относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 година на Съвета, относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители.
В съответствие с приложимия материален закон са изводите на съда, че съгласно чл. 73, параграф 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г., недължимо платените суми не следва да се възстановяват от земеделския производител, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. В АУПДВ липсват мотиви, които да посочват допуснатата от земеделския производител грешка при заявяването на земите за подпомагане. Още повече, че при първоначалното очертаване, кръстосаната проверка не установява наличие на недопустими за подпомагане площи.
В този случай е налице неправилно определяне от МЗХ на „допустимия слой” през м. 11.2009 г. Дори и да е налице корекция в площта на допустимия за подпомагане слой, финансовата отговорност за това не може да бъде прехвърлена върху земеделския производител чрез принудително събиране на изплатени вече субсидии.
Не са налице наведените в касационната жалба основания за неправилност на решението, поради което решението на административния съд следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/10.08.2017 г. по адм. д. № 74/2016 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ гр. С. да заплати на С.С ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ. [община], област [област], сумата от 150 (сто и петдесет) лева възнаграждение за адвокат. Решението е окончателно.