Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на „Полимикс 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Р., ж. к. „Възраждане“, ул. „А. В” № 38, бл. „Мизия“, вх. Б, ет. 2, ап. 3, подадена чрез пълномощника му адв. В.М за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 14612/27.11.2018 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 6473/2018 г.

Според страната, подала искането, очевидната фактическа грешка се изразява в неправилно посочване размера на лихвите с оглед определената с решението дължимата сума – главница в размер на 7 983.40 лева. Иска се и изменение на решението в частта за разноските след евентуалната поправка на очевидната фактическа грешка.

Ответникът по искането – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Варна при ЦУ на НАП – не изразява становище.

Настоящият тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд намира искането за допустимо като подадено от касатора по делото в изпълнение изискването на чл. 175, ал. 1 АПК, но разгледано по същество, за неоснователно, тъй като не е налице неправилно посочване на размера на дължимите лихви в диспозитива на решението и не се налага поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК.

Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст съдебното решение. От това следва, че очевидна фактическа грешка в съдебното решение е налице, когато има противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива. В случая не е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.

В мотивите на постановеното решение е описано, че решението на първоинстанционния съд е частично неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени в частта му, в която е...