Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.

Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 388 от 02.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3363 по описа на Административен съд - Бургас (АС – Бургас) за 2017 г., с което НАП е осъдена да заплати на „Елфрида“ АД сума в размер на 3800, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на „Елфрида“ АД разноски по делото в размер на 550, 00 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като съдът без основание не е приложил разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Поддържа се становище, че в спорната хипотеза първоинстанционният съд е следвало да намали размера на обезщетението на посоченото законово основание, тъй като видно от мотивите и на двете съдебни инстанции, които са разгледали делата, образувани във връзка с оспорването на наказателното постановление става ясно, че наложената имуществена санкция била отменена на процесуално основание – непосочване на датата, на която „Елфрида“ АД е извършило административното нарушение, а не поради липса на извършено такова. Излагат се съображения, че в случая заплащането на адвокатското възнаграждение било последица от недобросъвестното поведение на дружеството. Наред с това се възразява, че...