Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Р.И от гр. [населено място], подадена чрез адвокат С.А, против решение № 34/14.02.2018 г. по адм. д. № 142/2017 г. на Административен съд - Кърджали. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Оспорва изводите на съда, че обявеното за нищожно решение от 12.08.2016 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ - Кърджали не е в причинна връзка с претендираните от ищцата суми като обезщетения по ЗОДОВ. Излага доводи, че единствено поради прекратяването на регистрацията и като безработна не са й заплатени средствата за обучение и за стипендия. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът - Агенция по заетостта - София, редовно призована, не се представлява. В писмено становище по делото, представено от юрисконсулт Данкова, се твърди, че решението е правилно.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Правилни са изводите на съда за липса на материалноправните предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.Оно съдът е направил извод за липса на причинно-следствена връзка между претендираните от ищцата вреди и обявеното за нищожно решение от 12.08.2016 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ - Кърджали. Вредите на ищцата е възможно да са произлезли от неизпълнение на административните договори, но не и от обявения за нищожен административен акт. Предвид това решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Административният съд е бил сезиран с искова молба от Р.И против Агенция по заетостта - гр. С., с която са предявени обективно съединени четири иска. Претенциите й се основават на обявеното за нищожно по съдебен ред решение от 12.08.2016 г. на директора на ДБТ, гр. К., с което регистрацията на ищцата в „Бюрото по труда“, гр. К., е била прекратена поради това, че фигурира в регистър на действащи и прекъснали студенти и докторанти на МОН за 2015/2016 учебна година във „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите“. Претенциите са за: 1. Заплащане на сумата от 643, 05 лв., представляваща заплатената от ищцата сума по договор за продължаване на обучението за професионална квалификация по специалност „Козметика", ведно със законната лихва за забава; 2. Парично обезщетение за пропуснати ползи в размер на 384 лв., представляващи стипендия за присъствени дни за времето на обучението по специалност „Козметика“, ведно със законната лихва за забава; 3. Парично обезщетение за пропуснати ползи в размер на 140 лв., дължими за провеждане на обучение за придобиване на ключова компетентност „Инициативност и предприемачество“, предоставяно от ДП „БГЦПО“ съгласно сключен между ищцата и „Агенция по заетостта“, договор, ведно със законната лихва за забава.
Предявеният иск по т. 2 от исковата молба не е бил предмет на разглеждане на основание определение № 108/11.09.2017 г., по настоящото дело, оставено в сила с определение № 12575/19.10.2017 г. по адм. д. № 11472/2017 г. по описа на ВАС. (А именно-претенцията за 329.56 лв., ведно със законната лихва-обезщетение поради спряна помощ за безработица.).
Съдът е отхвърлил исковете. Приел е, че претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното решение на директора на ДБТ, гр. К..
Позовал се е на разпоредбите на чл. 30а, ал. 1, т. 7 и т. 9 и ал. 2 и чл. 30б, ал. 1 ЗНЗ, съгласно които за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта се предоставят средства, предназначени за обучение на възрастни, както и средства за стипендия, транспортни и квартирни разходи на безработните лица, участващи в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или на ключови компетентности, като средствата се предоставят въз основа на сключен договор между Агенцията по заетостта и безработното лице или работодателя. В договора задължително се посочват видът на програмата или мярката за насърчаване на заетостта, срокът на действие на договора, предназначението и размерът на предоставените средства и отговорността на страните при неизпълнение на договора. Съдът е посочил, че съгласно чл. 30, ал. 1 ППЗНЗ изпълнителният директор на Агенцията по заетостта утвърждава образци на писмени договори по чл. 30б, ал. 1 ЗНЗ, в които са уредени и условия, регламентирани в съответния НПДЗ, които не подлежат на обсъждане и договаряне между страните. Поради това съдът е приел, че договорите са административни по своя характер. С оглед на това изплащането, респ. неизплащането на суми, уговорени в тези договори, не са пряка и непосредствена последица от решението на директора на ДБТ, гр. К. за прекратяване на регистрацията на ищцата като безработно лице.
Решението е правилно. Съдът подробно е изяснил фактите по спора и е приложил правилно материалния закон.
Доказателствата по делото установяват, че на 22.02.2016 г. ищцата Р.И е била регистрирана в „Бюрото по труда", гр. К..
На 18.05.2016 г. е подала заявление за включване в обучение, съгласно двугодишен план за провеждане на обучения от Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ за специалност „Козметика“, в периода от 27.06.2016 г. до 24.10.2016 г., както и в обучение за придобиване на компетентност „Инициатива и предприемачество“, в периода от 25.10.2016 г. до 31.10.2016 г.
По силата на договор № 908-0249-16-66091/20.06.2016 г., сключен между Агенция по заетостта (АЗ), чрез ДБТ, гр. К. и Р.И, тя е била включена в обучение за професионална квалификация по специалност „Козметика“, в ДП „БГЦПО“. Предвидената стойност на обучението е в размер на 1200 лв., като авансово е била преведена сума в размер на 600 лв.
М. А по заетостта и ищцата е бил сключен и договор № 908-0250-16-66092/20.06.2016 г., съгласно който е била включена и в обучение за придобиване на ключова компетентност „Инициатива и предприемачество“ в ДП „БГЦПО“, за периода от 25.10.2016 г. до 31.10.2016 г., на стойност 140 лв. Установено е по делото, че ищцата не е участвала в обучението, предмет на последния договор.
С Решение от 12.08.2016 г. на директора на ДБТ, гр. К., постановено на основание чл. 99, т. 2 АПК, регистрацията на Иванова като безработна е била прекратена, поради това, че е студентка във „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите“, гр. П.. С Решение № 116/11.11.2016 г., по адм. дело № 140/2016 г., по описа на АС - Кърджали, влязло в законна сила, решението на директора на ДБТ, е било обявено за нищожно, като постановено от некомпетентен орган. Не е спорно по делото, че следващата вноска за професионално обучение по специалност „Козметика“, за периода от 24.08.2016 г. до 24.10.2016 г., в размер на 643, 05 лв., е била внесена от ищцата. Съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли размера на лихвите за забава върху претендираните суми.
При тази фактическа обстановка обосновани са изводите на съда за характера на сключените договори между ищцата и Агенция по заетостта - София. Нормативно установеното съдържание на договорите предопределя техния административен характер. Както правилно е посочил съдът, Законът за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и ППЗНЗ уреждат клаузите на тези договори и страните имат възможност да договарят клаузите по договора, само в рамките на нормативно разрешеното и уреденото. Съгласно чл. 30б ЗНЗ, средствата по изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта, се предоставят въз основа на сключен договор между Агенцията по заетостта, представлявана от нейния изпълнителен директор или упълномощено от него длъжностно лице, и безработното лице. От това следва, че дължимите суми за обучение, както и стипендиите се заплащат от АЗ въз основа на договорите. Съгласно чл. 30б, ал. 2, т. 4 ЗНЗ, в договора е уредена отговорността на страните при неизпълнението му. В този смисъл ненавременното плащане на тези суми представляват неизпълнение на договора. Ако ищцата твърди, че такова неизпълнение е налице, има правната възможност за защита по реда на чл. 19ж АПК. Неизплащането на претендираните от Р.И суми не е следствие от прекратената й регистрация като безработна и от обявената за нищожна заповед на директора на Дирекция „Бюро по труда“. Дори и при валидна регистрация като безработна, сумите за обучения и стипендии не биха били дължими, ако не бяха сключените договори между Иванова и АЗ. Поради това е правилен изводът на съда, че не е налице пряка и непосредствена връзка между обявеното за нищожно решение на директора на Дирекция „Бюро по труда“. Регистрацията й като безработно лице е само предпоставка за сключването на договорите, посочени по-горе. Тя не е основанието, на което се изплащат нито сумите за обучение, нито стипендиите за времето на това обучение.
Предвид изложените доводи, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34/14.02.2018 г. по адм. д. № 142/2017 г. на Административен съд - Кърджали. Решението е окончателно.