Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по касационна жалба на Началника на Районно управление на полицията /РУП/ гр. Е. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – Ямбол срещу Решение № 127/28.06.2018 година на Административен съд гр. Я. по адм. д. № 88/2018 година.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Като е установил наличието на основание за налагане на принудителна административна мярка, съдът неправилно е отменил заповедта за налагането й поради липса на мотиви относно определяне на максималния срок за това. Описаните в мотивите на заповедта фактически обстоятелства по извършване на деянието са достатъчни като фактически основания за налагане на ПАМ за максималния срок. Дори при извод за липса на мотиви за максималния срок, съдът не е следвало да отменя мярката, наложена за минималния срок от шест месеца. Неправилно съдът приел, че наложената ПАМ нарушава принципа на съразмерност поради съпружеската имуществена общност върху автомобила, чиято регистрация е прекратена. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата против процесната ПАМ и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба Х.Т от [населено място], [община], оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:
Производството пред АС Ямбол е образувано по жалба на ответника по касационната жалба против заповед № 17-0261-000440/06.12.2017г. на Началник РУП Елхово към ОД на МВР Ямбол, с която на оспорващия е наложена санкция по чл. 171 т. 2а от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца.
За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закони и при нарушаване на принципа на съразмерност. Съдът приел, че доколкото ППС, чиято регистрация била прекратена с процесната ПАМ, не е еднолична собственост на адресата на ПАМ, издаването на мярката нарушава посочения принцип. От друга страна, не било доказано, че адресатът на мярката и съсобственик на автомобила е знаел, че е предоставил ППС на лице без валидно свидетелство за правоуправление, издадено от друга държава. На последно място, административният акт не съдържал мотиви относно налагане на принудителната мярка за максималния й срок.
Решението е частично неправилно, поради следното:
От фактическа страна пред първоинстанционния съд е било установено, че съсобственият на адресата на процесната ПАМ лек автомобил е бил предоставен на неправоспособен водач, който при контролна проверка се легитимирал с неистинско свидетелство за правоуправление на ППС.
При неправилно тълкуване на приложимия материален закон, първоинстанционният съд е приел, че знанието на собственика на ППС, че предоставя собствения си автомобил на неправоспособен водач, е факт с правно значение за налагане на ПАМ на процесното правно основание. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. а/ от Закон за движение по пътищата, в приложимата за случая редакция, с ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията, за срок от 6 месеца до една година, на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице следното обстоятелство : лицето не притежава съответно свидетелство за управление.
Достатъчно е собственото на адресата на ПАМ ППС да е управлявано от лице, за което е налице посоченото обстоятелство. В случая, това не е било спорно и е установено в административното производство по издаване на ПАМ, като доказателства за други фактически изводи не са събрани от първоинстанционния съд.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е незаконосъбразна поради нарушаване на принципа на съразмерност. Настоящият състав на касационната инстанция, на основата на правната доктрина, намира, че този принцип намира приложение в хипотези, в които административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при издаването на административния акт, или в хипотези, в които органът действайки в хипотеза на обвързана компетентност по отношение на издаването на принудителната мярка е поставен пред възможност за избор между няколко ПАМ, допустими да бъдат наложени за едно и също нарушение. Конкретната хипотеза обаче не е сред тях. В същото време, никакви доказателства не са събрани, че с издаването на процесния акт са засегнати права в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Целта на закона, в случая е, в движението по пътищата да не участват неправоспособни водачи и е очевидна връзката между тази цел и ограничаването от движение на ППС предоставени на такива водачи като законовата цел е записана и в самата законова разпоредба - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Органът, действайки при условията на обвързана компетентност, налага императивно процесната мярка, без да има нито оперативната самостоятелност на преценка дали я наложи, нито правомощието на избор да наложи една измежду няколко ПАМ. В тази насока, изводът на първоинстанционния съд за несъразмерност на мярката е неправилен и необоснован, тъй като в случая органът не прави такива преценки. Засягането на правото на съсобственост е въпрос на законодателно решение и не зависи от волята на органа, който налага мярката. / в този смисъл Решение №9096 от 04.07.2018г. по адм. д.№ 13837/17г. на ВАС, състав на седмо отд./
Правилно първоинстанционният съд е приел, че при определяне на срока на принудителната мярка административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което дължи излагане на мотиви относно определяне на максималния законов срок, както и на всеки срок, различен от минималния по закон, като условие за законосъобразност на индивидуалния административен акт. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че самото излагане на фактическите обстоятелства по случая в мотивите на ПАМ заместват мотивите относно налагането на максималния законов срок. Доведено до край, това разбиране би довело до неприложимост на изискването за мотивиране на избора на административния орган за прекратяване на регистрацията на ППС за срок, различен от минималния.
Относно срока на прекратяване на регистрацията е установена законова рамка от 6 месеца до 12 месеца, като при избора на вариант, различен от минимално предвидения в закона срок, административният орган следва да изложи своите мотиви за определения срок. Същевременно, с оглед защитата на обществения интерес и при действителното наличие на сочените в заповедта нарушения, в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне на срока за налагане на ПАМ /така Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/. В случая такива други документи не са представени.
Затова първоинстанционното решение, в частта му, с която е отменена принудителната мярка, в частта й, относно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 12 месеца е правилно и следва да остане в сила.
В останалата му част обаче, с която ПАМ е отменена изцяло, включително за определения срок на прекратяване на регистрацията на ППС от 6 месеца, решението е неправилно и подлежи на отмяна, като вместо него в тази част следва да се постанови друго по същество, с което жалбата против ПАМ, в частта й относно налагане на ПАМ за срок от 6месеца следва да се отхвърли като неоснователна.
Това е така, защото от редакцията на приложимата материално-правна норма на чл. 17, т. 2а ЗДДС следва, че административният орган действа при обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде индивидуален административен акт с посоченото в нормата съдържание за минималния срок от 6 месеца на прекратяване на регистрацията на ППС. За налагане на ПАМ за този срок е достатъчно в административния акт да са изложени фактически и правни основания – изискване за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което в случая не е спорно. Затова и съдебното решение, с което се отменя частично принудителната мярка, не съдържа изменение на мярката от съда, решаващ делото по същество. С него се реализира третата хипотеза на чл. 172, ал. 2 АПК.
Отделно от това, отмяната изцяло на принудителната мярка, независимо, че е осъществена хипотезата на нормата за издаването й, само поради липса на мотиви за максималния възможен срок, предвиден в закона, не съответства на посочената по-горе цел на закона, нито на превантивния характер на принудителната мярка.
Първоинстанционното решение подлежи на отмяна и в съответната част за разноските, с която ОД на МВР е осъдена да заплати деловодни разноски над 310лв.
При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 300лв. деловодни разноски за касационната инстанция, съгласно представените доказателства за плащане на адвокатски хонорар и списък на разноските.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 127/28.06.2018 година на Административен съд гр. Я. по адм. д. № 88/2018 година, само в частта му, с която по жалба на Х.Т от [населено място], [община], е отменена Заповед № 17-0261-000440/06.12.2017г. на Началник РУП Елхово към ОД на МВР Ямбол, с която на оспорващия на основание чл. 171 т. 2а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, и в съответната част за разноските, с която са присъдени разноски над 310лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Т от [населено място], [община], против Заповед № 17-0261-000440/06.12.2017г. на Началник РУП Елхово към ОД на МВР Ямбол, с която на оспорващия на основание чл. 171 т. 2а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 127/28.06.2018 година на Административен съд гр. Я. по адм. д. № 88/2018 година в останалата му част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – Ямбол да заплати на Х.Т от [населено място], [община], обл.“Хасково, [улица], 300лв. деловодни разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.