Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. С, подадена чрез адв.. М, срещу Решение № 509 от 03.08.2018 г., постановено по адм. дело № 390/ 2018 г. на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата против Акт за установяване на публично държавно вземане № 08 от 14.11.2017 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. П., с който за О. С, като собственик на регионално депо за неопасни отпадъци в местността „Г. Б“, землище гр. В., са установени задължения общо в размер на 186 436, 83 лв., от които 165 784 лв. непреведени месечни отчисления по чл. 64, ЗУО за 2015 г., 2016 г. и за месец януари до м. март 2017 г., включително и общ размер на дължимата лихва от 20 652, 83 лв., изчислена към 31.07.2017 година.Изложени са съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при издаване на акта не са спазени изискванията на чл. 26, ал. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (Издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г.). Според касатора при издаване на акта административният орган не е изследвал дали О. С е постигнала и в каква степен намаляване на количеството на депонирани отпадъци, тяхното рециклиране и оползотворяване, дължи ли същата да прави отчисления по чл. 64, ал. 1 ЗУО. Не е изследван въпроса за приложимостта на нормата на чл. 64, ал. 5 от ЗУО. Иска се отмяна на решението и отмяна на АУПДВ.

Ответникът...