Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е и по касационна жалба на "Гриппа" АД със седалище в гр. Б., обл. София, представлявано от изпълнителния директор И.М,подадена чрез процесуалния представител адв.Д.П, срещу решение № 11589/02.10.2018 г., постановено по адм. д. № 8631/2017. от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което е отхвърлена неговата жалба срещу заповед № Е-РД-16-510 от 13.06.2017 г. на министъра на енергетиката.
С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че по арг. от чл. 107 ЗЕЕ, ”единственото наказание в случая е следвало да бъде глоба, а не отказ”, и че „ ако му е било поискано представяне на отчет, щял да го представи”.Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед на министъра на енергетиката. В откритото съдебно заседание на ВАС чрез процесуалния си представител поддържа жалбата .
Ответникът - Министърът на енергетиката, представляван от юрк.. Т, излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че в конкретния случай неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б". от Наредба за представяне в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) на отчет за управление на енергийната ефективност, съгласно чл. 63 ЗЕЕ е основание за отказ от предоставяне на заявената помощ и че отчетът е представен едва след издаване на оспорения административен акт. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на настоящия касатор, против заповед № Е-РД-16-510 от 13.06.2017 г. на министъра на енергетиката, с която, на основание чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, на дружеството е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.Заповедта е издадена въз основа на справка от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), получена с писмо вх. № Е-Е-ДП-155/11.04.2017 г. и предложение от протокол № Е-Е-ДП-206/31.05.2017 г. на екип № 1, а като основание за отказа е посочено, че според постъпилите документи и служебно предоставената информация от АУЕР/ с вх. № Е-Е-ДП-155/11.04.2017г./, заявителят "Гриппа" АД, като задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ не е изпълнило изискването на чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "б" от Наредбата - за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност - съгласно чл. 63 от ЗЕЕ,т. е. не е изпълнен критерият за допустимост, посочен в чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "б" от Наредбата и не е налице основание за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта на "Гриппа" АД.
Твърдението на оспорващия било, че е нямало основание за отказ, а и впоследствие подал, макар и след издаване на оспорваната заповед, и представил с жалбата искания отчет за управление на енергийна ефективност с вх. №КЕЕ-14-648/19.06.2017 г.
Съдът преценил жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество, като обсъдил всяко от направените в нея възражения за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, 4 и 5 от АПК.
Посочил, че административният акт е издаден от компетентен орган - министъра на енергетиката като орган по чл. 8, ал. 3 от Наредбата, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в която връзка съобразил и предхождащото го писмо - справка изх. № РД-08-128-38 от 11.04.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), че "Гриппа" АД, в качеството си на задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ,е изпълнило задължението да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕ, представен в АУЕР с вх. № КЕЕ-02-79/30.03.2017 г., но не е изпълнило задължението за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ,както и изготвения Протокол № Е-Е-ДП-206/31.05.2017 г. на работната група -Екип № 1, въз основа на направените констатации и във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата, за предложение на министъра на енергетиката да изготви заповед за отказ, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата, тъй като "Гриппа" АД не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата - за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ.
Приел, че заповедта на министъра на енергетиката е постановена и в съответствие с материалноправните норми на чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата, предвид писмо - справка № РД-08-128-38 от 11.04.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие АУЕР, че жалбоподателят "Гриппа" АД е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ и в този случай - за да бъде удовлетворено заявлението му за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, е необходимо за отговаря на условията по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата, като изискванията по чл. 3, ал. 3, т. 6 са кумулативни и се отнасят за спазване на двете обстоятелства, посочени в б. "а" и "б",който извод следва и от т. 7 от същата разпоредба, според която когато не е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗЕЕ - изпълнява изискването по т. 6, буква "а".
Намерил за неоснователно основното възражение за подаден след издаване на оспорваната заповед и представен едва с жалбата до ВАС отчет управление на енергийна ефективност с вх. №КЕЕ-14-648/19.06.2017 г., като развил съображения, че според чл. 63, ал. 3 ЗЕЕ лицата по ал. 1 (задължените лица по чл. 57, ал. 2 ЗЕЕ) представят в агенцията годишни отчети за управлението на енергийната ефективност и според ал. 4 на същата разпоредба отчетите по ал. 3 съдържат информация за изпълнението на дейности по ал. 2 и се представят в агенцията не по-късно от 1 март на годината, следваща годината на отчитане. От това извел извод, че след като през 2016 г. "Гриппа" АД е станало задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ, то към 01.03.2017 г. – годината, следваща възникване на задължението, е следвало да представи отчет за управление на енергийната ефективност пред АУЕЕ и като не е изпълнило това си задължение, законосъобразно е последвал отказ поради неизпълнение на предпоставките, кумулативно разписани в чл. 3 от Наредбата.
По тези съображения приел за неоснователни всички възражения. Приел оспорената заповед за законосъобразна и отхвърлил като неоснователна подадената срещу нея жалба.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания.
Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е необосновано. Противно на твърдяното, съдът е осъществил задълбочена преценка на всички относими към спора доказателства, събрани в хода на административното производство и на доказателствата, събрани в хода на производството по оспорване на административния акт.Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които обстойно мотивирал.Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на правните изводи.
Възражението, че съдът не установил допуснатото в хода на административното производство съществено процесуално нарушение - на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, защото не му била дадена възможност да представи изискуемия съобразно чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата отчет за управлението на енергийната ефективност по чл. 63 от ЗЕЕ,е също неоснователно, тъй като редът по чл. 7, ал. 1 от Наредбата е "за отстраняването на несъответствията и/или за представяне на допълнителна информация и/или документи". В случая за изискването по чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата е въведен специален ред за неговото установяване и този ред е регламентиран в чл. 5, ал. 5 от Наредбата, според който обстоятелствата по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата се установяват служебно от министъра на енергетиката по предоставена от Агенцията за устойчиво енергийно развитие информация. В случая този специален ред е спазен, както правилно е преценил първоинстанционният съд, поради което изводът, че няма допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е правилен. Затова и твърдението, че „ ако му е било поискано представяне на отчет, щял да го представи”,е необосновано.Друг е въпросът, че неотсраняване на нередовността на искането на "Гриппа" АД не се е отразило на разпореденото с процесната заповед, след като няма съмнение, че жалбоподателят не е представил в АУЕР отчет за управлението на енергийната ефективност, т.е. дори да му беше дадена възможност да представи доказателства, че е подал в АУЕР исканият отчет, той не би могъл да представи такива доказателства, защото действително не е подал изисквания отчет.
Противно на твърдението за нарушение на приложимия материален закон, съдът е съобразил релевантната за случая разпоредба, и в тази връзка съдът правилно установил, че административният орган не е упражнил превратно властта си.
Възраженията на касатора, изведени по арг. от чл. 107 ЗЕЕ, са неотносими към предмета на спора, тъй като в случая не става дума за „наказание”, а за отказ за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници.
По последното възражение следва да се посочи, че съдът обосновано е приел съответствие на обжалваната заповед с целта на закона .Твърдението в настоящата жалба, че съдът я игнорирал, е неоснователно и недоказано. Поради това и този довод в касационната жалба е неоснователен.
Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11589/02.10.2018г., постановено по адм. д. № 8631/2017г. от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение . РЕШЕНИЕТО е окончателно.