Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.А, чрез адв.Х.Х, от [населено място] против Решение № 111 от 23.05.2018г. по адм. д. № 99/2018 г. на Административен съд - гр. С., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед №18-0804-000265 от 28.02.2018 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Сливен за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на А.А “прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни“, както и отнемането на 2 бр. регистрационни табели и СРМПС №003131694.

В касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е неправилно, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за издаването на заповедта, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗдвП. Касаторката твърди, че водачът на автомобила е бил Д.В, с когото тя живее на съпружески начала, за когото не са налице предпоставките на посочената норма. Изтъква обстоятелството, че същият е придобил правоспособност и е притежавал такава към процесната дата- 28.02.2018г., тъй като на 26.02.2018г. е подал всички документи, изискващи се по чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, но все още не е имал издаден документ - свидетелство за правоуправление, като вина за това имат органите на пътната полиция. Молбата към съда е да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и съответно обжалваната ЗППАМ, като се претендират и разноски.

Ответникът - началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежен адресат, срещу подлежащ на касационно обжалване административен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли жалбата, съдът е изложил съображения, че оспорената заповед съответства на...