Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.К от [населено място], обл. [област], подадена чрез адв. С.П против решение №32/04.07.2018 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. №198/18. по описа на този съд. Касаторът твърди, че решението е неправилно по см. на чл. 209 АПК, т. к. съдът незаконосъобразно възприел и преценил фактите по делото относно това отнето или отменено е датското свидетелство за управление на МПС, като не датските органи са инициатори за отмяна на датското СУМПС.К не обръщал внимание на обстоятелството кои категории са отразени в ползваните от лицето удостоверителни документи. Процесният казус не попада в приложението на чл. 17 от Наредба № I - 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС. Със съдебното решение се създава пречка за Кенаров да не може да се ползва от правоспособността си за съответната категория, тъй като няма право на документ с който да я удостовери. Освен това административният съд потвърдил индивидуален административен акт, издаден в разрез с принципа за съизмеримост - чл. 6, ал. 5 АПК.К моли чрез пълномощника си за пререшаване на делото и присъждане направените разноски.

Ответникът по касация - Началникът на сектор ПП към отдел ОП МВР - Русе, я е оспорил с подробни доводи, развити от гл. юрк.. М в писмен отговор.

Представителят на ВАП е дал заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Установено е, че на 22.11 2017 г. оспорващото лице е подало заявление за издаване на български документ за самоличност - СУМПС.С.К е...