О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 470

гр. София, 12.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№906 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу решение №218 от 22.12.2023 г. по в. гр. д.№395/2023 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №905 от 19.07.2023 г. по гр. д.№2290/2022 г. на ОС Варна в частта, с която „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от 47 393.53 лв., разлика между заплатената без основание от ищеца за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2022 г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия период цена за услуга „пренос средно напрежение“, ведно със законната лихва върху главницата от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, а на основание чл.59 ЗЗД, вр. чл.117, ал.8 ЗЕ сумата от 7066.60 лв., обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца посредством използване собствения на ищеца трафопост с диспечерско наименование „ТП691“ с цел преобразуване и пренос на ел. енергия до други потребители, дължимо за периода 20.09.2018 г. – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата изплащане на задължението.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Кои са елементите на фактическия състав за придобиване право на собственост на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм.) и следва ли всички те да са доказани, установени, да са налице кумулативно, за да се счете, че актът на принципала за преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество има вещно - прехвърлителен ефект, т. е. че правото на собственост е преминало в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. 2. Длъжен ли е въззивният съд при преценка за основателност на искането за възстановяване на недължимо платена 'мрежова услуга, като разлика между заплатена цена на услуга „пренос ниско напрежение и дължимата за същия период „пренос средно напрежение, да обсъди характера на оспорената мрежова услуга, както и дали същата е била извършена. 3. Освободена ли е въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от който да се установява обсъдила ли е, анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, събрани по делото, формирала ли е собствени фактически констатации, както и собствени правни изводи по предмета на делото, относно твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. 4. Относимо ли е мястото на монтиране на СТИ за дължимостта на таксите пренос и достъп, като компонент на цената на ел. енергия; Къде следва да бъде монтирано средството за търговско измерване и кой има правомощието да определи мястото му, съгласно нормативната уредба до 2019 г. и съответно може ли да се изведе „мълчаливо съгласие; Дали е правилно меренето, когато се извършва в отклонение от нормативно установеното място на мерене, т. е независимо от наличието на собствени на потребителя електрически уредби, чрез които става присъединяването му към мрежата, както и от техния вид. Поддържа се, че разрешаването на четвърти въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо останалите въпроси – че са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касация „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предмет на предявения от ищеца осъдителен иск е връщане на получена без основание разлика между заплатена цена за услуга „пренос ниско напрежение“ на електроенергия и дължимата цена за услуга „пренос средно напрежение“, предвид факта, че процесът по понижаване на електроенергията от ниво средно напрежение в размер на 20 кВ до размер на напрежението от 0,4 кВ – ниско напрежение, се извършва посредством трафопост, собствено на ищеца. От приложения по делото акт за държавна собственост № 2656/16.09.1999 г. е установил, че спорният трафопост е част от построена през 1971 г. сграда, описана като Блок №1, заприходен е като неразделна част от сградата, предоставен е на ищеца за оперативно управление и е служил за преобразуване на електроенергията от ниво средно в ниво ниско напрежение, като дейността по понижаване на доставяната електроенергия от ниво 20 кВ до ниво 0,4 кВ, трафопостът е осъществявал единствено за целите на държавното дружество до 2018 г., след което към него са присъединени и други потребители. Изложил е съображения, че към 1971 г. е приложим Законът за електростопанството (отм.), действал до 30.06.1976 г., в чл.3 от който е предвидена възможност държавата да може да преотстъпва строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди, която възможност е продължила да бъде валидна и при влизането в сила от 01.07.1976 г. на Закона за електростопанството (отм.) обн. ДВ 12 бр.95/1975 г., въз основа на §4 от ПЗР на закона. Посочил е, че договорът за приватизация на обекта е сключен през 2001 г., към който момент приложими са правилата на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), като от анализа на §67, ал.9 от ПЗР на закона е достигнал до извод, че и при действието на двата закона за електростопанството, към момента на приватизационната сделка, е допустимо придобиване на енергиен обект, стига той да не е за обществено ползване, следователно ищецът се легитимира като собственик на трафопост ТП 691, а доставяната енергия на обекта на потребление следва да бъде отчитана и заплащана при ниво средно напрежение, а не на ниво ниско напрежение. Изразил е становище, че страните не спорят относно количеството доставена електроенергия, поради което следва извод, че доколкото понижаването на доставяната от ответника ел. енергия се осъществява от трафопост на ищеца, последния не дължи заплащане на цена за услуга „пренос ниско напрежение“ за този период и тъй като ищецът дължи цена на услуга „пренос средно напрежение“, заплатеното като разлика между стойността на услугата с по-висока стойност от дължимата цена на услуга с по-ниска стойност подлежи на връщане, поради заплащането й без основание от ищеца. По отношение иска по чл.59 ЗЗД е посочил, че ищецът е собственик на вещта, която се ползва от ответника (за понижаване на доставяното електричество от ниво средно, в ниво ниско напрежение, на което ниво е присъединил общо 14 потребители) без правно основание от 20.09.2018 г., от който момент дължи обезщетение за сумата, с която неоснователно се е обогатил, възлизаща, съобразно заключението на вещото лице, на 7066.60 лв. с ДДС за периода от 20.08.2018 г. до 30.09.2022 г.

Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Първият въпрос е израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от въззивния съд теза, че ищецът не е придобил собствеността върху процесния енергиеен обект и с него по същество се оспорва правилността на направените в решението изводи (която правилност извън предвиденото в чл.280, ал.2 ГПК основание, което не се твърди, а и установява в случая, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби). Както бе посочено въззивният съд след анализ на събраните по делото доказателства и на приложимата нормативна уредба (съобразно който анализ, процесният трафопост, изграден, оборудван и ползван през разглеждания период за осигуряване нуждите на един потребител, собственик на обекта, не може да се квалифицира като обект на изключителна държавна собственост и може да бъде придобит чрез приватизационна сделка), е достигнал и до извод за наличие на всички предпоставки по чл.17а ЗППДОП (отм.). В този смисъл по посочения въпрос не се установява наличие както на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, така и на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Изложеното относно липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК се отнася и до четвърти въпрос. Въззивният съд не е давал отговор на този въпрос, а и той е без значение за изхода на делото, тъй като решаващият извод е, че за процесния период средството за търговско измерване е отчитало „ниско напрежение“, вместо доставяното „средно напрежение“, за което се дължи цена за пренос на електроенергия, още повече, че не се установява и наличие на предпоставките, с които се свързва поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разпоредбата на чл.120 ЗЕ е ясна и не се нуждае от тълкуване, като в същата изрично е посочено, че операторът на електроразпределителната мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди - т. е. решаващи са действията на оператора на мрежата, а не тези на потребителя.

На следващо място при постановяване на решението си въззивният съд, съобразявайки се с практиката на ВКС е дал собствено разрешение на предмета на делото, направил е фактически констатации и правни изводи, като е обсъдил релевантните с оглед този предмет доводи и възражения на страните и е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. Въззивният съд не е отрекъл дължимостта на такса пренос и по заварени правоотношения по сключени договори за доставка на електроенергия, както се предпоставя с втори въпрос, а по същество е счел, че същите следва да бъдат съобразени с новоустановените изисквания, поради което по втори и трети въпроси касационно обжалване също не може да бъде допуснато.

Предвид изложеното и с оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 6350 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №218 от 22.12.2023 г. по в. гр. д.№395/2023 г. на АС Варна..

ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Специализирана болница по рехабилитация - Варна“ ЕАД сумата от 6350 лв., разноски пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.