При умишлената вина имат значение само обстоятелствата, които се съзнават от дееца. Всичко, което е извън обсега на неговото знание, е ирелевантно за умисъла.

Грешката относно обстоятелствата, които са елемент от състава на престъплението, безспорно е извинителна. Ловецът, който погрешно стреля по човек, вземайки го за дивеч, не може да бъде държан отговорен за убийство по чл. 126 НК. Може да става въпрос само за непредпазливо убийство. Но същото важи и за обстоятелствата, които отегчават или намаляват вината. Само обстоятелствата, които се съзнават от дееца, могат да окажат влияние за отегчаване или смекчаване на умишлената вина. Това е особено вярно, когато обстоятелството е издигнато от закона и елемент от състава, който прави престъплението по-тежко или по-леко, както е случаят с чл. 128 НК. Няма никакво съмнение следователно, че и тук грешката е извинителна. Например, ако замахвайки да удари Х., подсъдимият погрешно удари и убие баща си, той не може да бъде наказан като отцеубиец, защото липсва такава вина. Той не е искал, не е съзнавал, че убива баща си. Същото е положението и със смекчаващите обстоятелства. Деецът, който е изпаднал в състояние на силно раздразнение и извърша убийство, считайки, че убива нападателя, безспорно е в извинителна грешка. Неговият умисъл е афектен - такъв, какъвто обуславя намалената отговорност по чл. 128 НК.

В тези случаи вината е по-лека, точно такава, каквато има предвид чл. 128 НК. Деецът избухва и изпада в афект, който силно затруднява способността му да схваща ясно значението на своите действия и да ръководи постъпките си благодарение на представата, че пострадалият упражнява срещу него насилие, макар и в действителност автор на това насилие да е друго лице. Той извършва убийство, което никога не би извършил, ако се намираше в нормално безафектно психическо състояние. Съвсем очевидно е, че грешката, която е довела до друг резултат, непредвиден от дееца, не...