№ 77 София, 02.05.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:М. С

Членове:С. К

Р. Я

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 585/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е образувано по частна касационна жалба вх. № 16898/03.10.2018 г. на „Алпиец“ ЕООД гр. София, чрез пълномощника адв. М. М., срещу определение № 2176 от 12.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2918/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу определение № 8236 от 12.04.2018 г. по гр. д. № 376/2017 г. на Софийския градски съд за оставяне без разглеждане на предявения от касатора иск и прекратяване на производството като недопустимо.

Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Оспорва се изводът на апелативния съд, че искът е предявен извън преклузивния срок по чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) /ДОПК/, като се твърди, че правилната квалификация на иска е по чл. 269, ал. 1 ДОПК и последният не е обвързан със срок, а е допустим винаги, независимо кога е предявен, като се прави аналогия с иска по чл. 440 ГПК. Оспорва се и изводът на съда, че продажбата от заложния кредитор не погасява вписаните върху недвижимия имот възбрани, като се твърди обратното за продажбата по реда на ЗОЗ (ЗАКОН ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ) /ЗОЗ/ като способ за принудително изпълнение, при това уредено в специален спрямо ДОПК закон. Излага се още, че Националната агенция за приходите /НАП/ е била присъединен кредитор...