О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 208

гр. София, 02.05.2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, частно гр. дело № 1471 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК – по частна касационна жалба с вх. № 42182/11.08.2009 г., подадена от М. Д. Д. и „ДМ Добрев консулт хауз“ ЕООД срещу определение № 7798/10.07.2009 г., постановено по частно гр. дело № 3941/2009 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя М. Д. срещу определение № 9/28.01.2009 г. по гр. дело № 17934/2007 г. на Софийския районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно дело по исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявени от жалбоподателя М. Д. срещу П. С. М.-Т., поради недопустимост на исковете.

При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

Видно от исковата молба по делото и последвалите уточнения, по делото са предявени обективно съединени частични осъдителни искове за заплащане на обезщетения за вреди в размери от по 250 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 4 (в първоначалната редакция, приложима в случая) от ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. От това следва, че и атакуваното по настоящото дело въззивно определение не подлежи на касационно обжалване (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

...