Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 642 от 19.03.2018 година по гр. д. № 6039/2017 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 3329 от 16.05.2017 г. по гр. д. № 8031/2015 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявени от В. И. Б. от [населено място] против В. С. П., Е. Р. П., „Бедрайв” ЕООД, [населено място] и „К. Б” ЕООД обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД за прогласяване нищожност на договори за покупко-продажба на недвижими имоти по нот. акт №. ... г.; нот. акт №. ... г. и нот. акт №. .. г. Във въззивното решение е възприета установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка – на 13.05.2004 г. ищецът е сключил с ответника В. С. П. (по време на брака му с ответницата Е. Р. П.) предварителен договор, с който ответникът се е задължил да изгради и да прехвърли на ищеца собствеността върху апартамент №. ., мазе №. .. и гараж №. .. в сградата на [улица] парцел. .. в кв.. . по плана на [населено място] срещу сумата 45000 евро, платени от купувача при подписване на договора. Било е уговорено, че ответникът продавач ще прехвърли на ищеца купувач собствеността върху изградените обекти при подписване на акт 15. С анекс от 30.06.2006 г. страните са уговорили краен срок за изповядане на сделката датата 30.06.2011 година. С последващ анекс от 10.05.2011 г. крайният срок за прехвърляне на собствеността е бил уговорен за 03.09.2012 година. Междувременно, на 12.05.2004 г. (ден преди подписване на предварителния договор с ищеца), ответникът В. С. П. и съпругата му ответницата Е. Р. П. са продали с нот. акт №. .. от. .. г. на „Прайвът файнънс юниън” АД срещу сумата 112995, 50 евро правото на строеж върху имота на [улица] парцел. .. в кв.. .. по плана на [населено място] – строеж на жилищна сграда, състояща се от апартаменти с принадлежащите им мазета и гаражи, вкл. обещаните на ищеца апартамент и гараж №. ... Същия ден – 12.05.2004 г., между ответника В. С. П. и „Прайвът файнънс юниън” АД е бил сключен и договор за лизинг, съгласно който „Прайвът файнънс юниън” АД като лизингодател е предоставил на В. П. като лизингополучател правото на строеж за всички обекти в жилищната сграда на [улица] парцел. .. в кв.. .. по плана на [населено място] срещу сумата 112995, 50 евро (цената по нот. акт №. ... г.); лизингодателят е предоставил лизинговата вещ (правото на строеж) на лизингополучателя, който е поел задължение за изплащане на лизингови вноски в срокове и размери по лизингова схема. В чл. 22 от договора, лизингодателят се е задължил след изплащане на лизинговите вноски да прехвърли правото на строеж на лизингополучателя. Лизингополучателят е изплатил на лизингодателя шест лизингови вноски общо за сумата 118000 евро, както и 24300 евро, получена от изпълнителния директор на „Прайвът файнънс юниън” АД, конкретно за апартамент № 4 от сградата на [улица], който лизингодателят се е задължил да върне на В. П. в срок до 30.01.2005 г. С решение от 20.12.2005 г. по ф. д. № 901/2003 г. на СГС, дружество „Прайвът файнънс юниън” е било преименовано на „Афо” АД, което впоследствие е било заличено като търговец. Преди заличаването му, „Афо” АД в ликвидация е продало на „З.” ЕООД с нот. акт №. .. от 14.05.2009 г. недвижими имоти в жилищната сграда на [улица], завършени в груб строеж, между които и имотите, предмет на предварителния договор с ищеца. Същия ден между „Афо” АД в ликвидация и „З.” ЕООД е бил сключен и договор за цесия, с който „Афо” АД е продало на цесионера „З.” ЕООД всички свои права, вкл. неудовлетворените си вземания от В. С. П., произтичащи от договора за лизинг от 12.05.2004 г. срещу цена от 120 лева. На 25.07.2011 г. „З.” ЕООД е било преименовано на „Белдрейв” ЕООД – третият ответник по делото. На 09.12.2010 г. „Белдрейв” ЕООД е продало на „ЕООД „К. Б” (четвъртият ответник) част от жилищата в сградата на ул. В. А.” № 8, в т. ч. обещания на ищеца апартамент № 9 по предварителния договор от 13.05.2004 г. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че предявеният иск за прогласяване нищожност на сделката по нот. акт №. .. от 12.05.2004 г. като сключена при заобикаляне на закона е неоснователен. Прието е, че сделката е валидна, тъй като не е доказано да е сключена като обезпечение на задължение за заем; че сключения същия ден (12.05.2004 г.) договор за лизинг е уреден от закона начин за кредитиране на продавача лизингополучател, нуждаещ се от финансови средства – „продажба с обратен лизинг”, уредена в МСС № 17 „Лизинг”; че извод за симулативност на сделката по нот. акт №. .. от 12.05.2004 г. (като сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД) не може да бъде направен и от изявлението на „Прайвът файнънс юниън” АД, че дължимите суми са били „заети” на длъжника (изявление в квитанции за получени плащания на л. 36 от делото и нот. покана № 3641 от 11.07.2005 г.), тъй като това изявление не съставлява пълно доказателство за симулативността на договора за продажба на правото на строеж. Въз основа на така формираните изводи, искът за прогласяване нищожност на атакуваната сделка в частта и, с която е прехвърлено правото на строеж за имотите, предмет на предварителия договор за продажба от 12.05.2004 г. е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни са отхвърлени и претенциите за прогласяване нищожност на сделките по нот. акт № 36/2009 г. и нот. акт № 4/2010 г. за последващо прехвърляне на имота – прието е, че въпросът дали прехвърлителят е собственик на определена вещ или ограничено вещно право не е свързан с валидността на сделката, а с нейното вещнопрехвърлително действие. Първоинстанционното решение на СГС е обезсилено в частта му, с която съдът се е произнесъл по недействителността на договорите за покупко-продажба, обективирани в нот. акт №. .. г.; нот. акт №. .. г. и нот. акт №. .. г. относно обектите извън апартамент № 9 и гараж № 9 на [улица], [населено място], както и в частта, с която искът за прогласяване недействителност на нот. акт №. ... г. е отхвърлен по отношение на ответниците „Бедрайв” ЕООД и „К. Б” ЕООД, както и в частта, с която искът за прогласяване недействителност на нот. акт №. .. г. и нот. акт №. .. г. е отхвърлен по отношение на ответниците В. С. П. и Е. Р. П.. Въззивият съд е приел, че в тези му части първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по незаявен петитум – ищецът претендира прогласяване недействителността на сделките въз основа на правата, придобити по предварителния договор от 13.05.2004 г., с който му е обещано прехвърляне на собствеността върху апартамент № 9 и гараж № 9 на [улица], [населено място], съставляващи част от прехвърлените права по атакуваните сделки.

Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от В. И. Б.. Поддържа се, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. ОСГТК ВКС): следва ли съдът да обсъди и съобрази в решението си направено от страната признание на иска и дължи ли въззивният съд указания за подлежащте на доказване факти при промяна на правната квалификация на иска. Приложени са решение № 226 от 08.12.2016 г. по гр. д. № 1349/2016 г. на ІІІ г. о. ВКС, съгласно което за установяване нарушение на забраната по чл. 152 ЗЗД са допустими всички доказателствена средства, в т. ч. свидетелски показания; решение № 388 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. ВКС, съгласно което съдът е длъжен да издири и приложи сам относимата към спорното право материално правна норма, изхождайки от обстоятелствата, на които се основава иска и решение № 377 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 1160/2015 г. на ІV г. о. ВКС, съгласно което въззивният съд е длъжен да определи точната правна квалификация на иска и когато това е необходимо да даде указания за подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства.

Ответникът по касационната жалба „Естием-билд” ЕООД (правоприемник на „К. Б” ЕООД) счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Ответниците „Белдрейв” ЕООД, В. С. П. и Е. Р. П. не вземат становище.

Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира за основателен доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дължи ли въззивният съд указания за подлежащте на доказване факти при промяна на правната квалификация на иска. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. В първоинстанционното производство по гр. д. № 8031/2015 г. на СГС, съдът е определил правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 17 ЗЗД, без да даде указания за подлежащите на доказване факти. Същата квалификация е възприета и в решението по съществото на делото. Изхождайки от въведените с исковата молба твърдения, че ответниците П. са прехвърлили правото на строеж на „Прайвът файнънс юниън” АД като обезпечение на получения от дружеството заем, оформен в договор за лизинг, в решението си въззивният съд е изменил дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, определяйки точната квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД. В хода на въззивното производство, въззивният съд не е дал указания за подлежащите на доказване факти, а искането на въззивника ищец за допускане на свидетелски показания за установяване на действителните уговорки при прехвърляне на имота и отпускане на заема е оставил без уважение. Така извършените съдопроизводствени действия се явяват в нарушение на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по повдигнатия от касатора въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Основателен е и доводът за допускане на касационно обжалване на решението и по въпроса следва ли съдът да обсъди и съобрази в решението си направено от страната признание на иска. Съгласно установената съдебна практика, когато една от страните признае иска, но това признание е за право, с което не може да се разпорежда (чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК), то признанието и се цени наред с всички доказателства по делото. Същевременно, в решението си съдът е длъжен да обсъди и направените от страната признания за факти, както и извънсъдебните признания на страна за неизгодни за нея факти (решение № 209 от 19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. ІV г. о. ВКС; решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. ІV г. о. ВКС; решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., III г. о. и решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр. д. № 2979/2014 г. ІV г. о.). Въззивният съд е обсъдил направените от ответника „Прайвът файнънс юниън” АД изявления в квитанции за получени плащания на л. 36 от делото и нот. покана № 3641 от 11.07.2005 г., без обаче да ги съпостави и да обсъди признанията за факти, направени в отговора на исковата молба от ответниците Велико С. П. и Е. Р. П.. Въпросът следва ли направените от страната признания да бъдат обсъдени от съда, ведно с всички събрани доказателства е разрешен в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд, поради което въззивно обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 642 от 19.03.2018 година по гр. д. № 6039/2017 година на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя В. И. Б. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 1234, 20 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.

При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: