О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 210

гр. София, 25.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3513/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. М. Г., [населено място], чрез адвокат Л. П., срещу въззивно решение от 08.05.2018г. по гр. д. № 58/2018 г. на Окръжен съд - Монтана.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият въпрос е: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните с оглед оплакванията във въззивната жалба. Твърди се противоречие с решение № 57/2011г., по гр. д.№1416/2010г., ІІІг. о., решение № 34/2012г. по гр. д.№ 652/2011г., ІІг. о., решение №37/2012г. по гр. д.№241/2011г., Іг. о., решение №536/2012г. по гр. д.№89/2012г., ІVг. о. Като е приел, че не е заявено искане за намаляване на завещателно разпореждане, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с цитиранатга практика на ВКС. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпрос – преклудирано ли е въздражението по чл. 30, ал. 2 ЗН, направено пред първоинстанционния съд след...