Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба на Б. С. Ж. от град София, срещу заповед № П-48/18.03.2013г., издадена от министъра на финансите, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и неспазване на установената форма. Твърди, че в случая липсва съкращаване на длъжността й и моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед.

Ответникът - министърът на финансите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед.

Върховния административен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество.

Видно от приложената заповед № П-48/18.03.2013 година на министъра на финансите /МФ/, Б. С. Ж. е била назначена за държавен служител на длъжността "началник на отдел" с придобит IV старши ранг в отдел "Външни комуникации" в дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в Министерство на финансите. С оспорената заповед министърът на финансите е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено утвърдено със заповед № ЗМФ-316/18.03.2013г. длъжностно разписание на Министерството на финансите (МФ), в сила от 18.03.2013 г. По делото е представено споразумение от 14.03.2013 г., сключено на основание чл. 81б, ал. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 28, ал. 6 от Закона за администрацията, с което Б. С. Ж.,...