Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Кюстендил срещу решение № 150 от 07.06.2010 г. по адм. дело № 110/2010 г. на Административен съд - Кюстендил. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - Т. Д. Т., не е изразил становище по оспорването.

Прокурорът от Върховната административната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение АС - Кюстендил е отменил заповед № 809/05.03.2010 г. на директора на ОД на МВР - Кюстендил, с която на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи на Т. Д. Т. е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната. Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № 345/2006 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при Кюстендилския районен съд, като общият размер на задължението е размер на 6 655 лв. (главница, лихви и разноски). С предложение изх. № 345/06 от 23.02.2010 г. държавният съдебен изпълнител е поискал от административния орган да наложи на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД на жалбоподателя ПАМ. С оспорената заповед директорът на ОД на МВР - Кюстендил е приел, че вземането е в големи размери (по см. на § 1, т. 5 от ДР на ЗБЛД) и не е представено надлежно обезпечение, поради което е приложил исканата ограничителна мярка спрямо касатора.

Като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 75, т. 6...