№ 208 София, 23.04. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:М. С

Членове:С. К

Р. Я

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4409/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от А. Н. А. чрез адвокат А. Пр. Т., срещу въззивното решение № V-52 от 29.06.2018 г. по в. гр. д. № 553/2018 г. на Бургаския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК.

Ответницата по касация Е. Н. Х. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.

При проверка по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

С обжалваното въззивно решение, след отмяна на решение № 11 от 24.01.2018 г. по гр. д. № 722/2016 г. на Районния съд [населено място], е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 42, б. „б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗНсл за прогласяване нищожност на универсално саморъчно завещание от 19.04.2016 г. на Н. М. К. в полза на ответницата Е. Х. и на основание чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 ЗНсл е възстановена запазената част на жалбоподателката в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на Н. М. К., като завещанието е намалено с 1/3 ид. ч.

Искът по чл. 42, б. „б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗНсл е основан на твърденията,...