Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Е. А., гражданин на А. против определение №2096/ 10.10.2012г. по ч. гр. д. №3263/2012г. на Софийски апелативен съд.

Ответниците по частната жалба – Г. Б. Ю. от [населено място] и [фирма] – [населено място] са подали идентични отговори, с които са заявили, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и частната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване, а по същество частната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане №313 от 03.07.2012г. по т. д. 660/11 на Пернишки окръжен съд, с което исковата молба на касатора е била върната и прекратено производството по образуваното по нея пред Пернишки окръжен съд дело № 660/11г., поради невнасяне на държавна такса. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е възприел буквално мотивите на първостепетнния съд, като е посочил, че производството е образувано по искова молба на А., с която са били предявени главен и евентуален иск - като главния иск бил за ангажиране на солидарната отговорнот на [фирма] и Г. Ю. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 114000евро., а евентуалния бил предявен срещу Г. Ю. за заплащането на същата сума. Посочено е още, че производството е било оставено без движение с указание за внасяне на държавна такса на основание чл. 72, ал. 3 ГПК, срещу всяко лице по исковете и тъй като не е отстранен този недостатък в срок, въпреки редовното уведомяване на страната, производството било правилно прекратено. Съдът лаконично е посочил, че в случая нямало пълна идентичност между ответниците по главния и евентуалния иск, което обстоятелство изключвало приложението на чл. 72, ал. 2 ГПК.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е поддържал, че въпросите- „ В случай че е налице предявен главен иск срещу две или повече лица и в режим на евентуалност спрямо главния иск е предявен евентуален иск само срещу част или от едно от лицата по главния, дължи ли се държавна такса и по двата иска или се прилага правилото на чл. 72, ал. 2 ГПК” и още дали е необходима идентичност между лицата ответници по главния и евентуалния иск за да се приложи същото правило, както и допустимо ли е съдът да прекратява цялостно производството, въпреки че ищецът е внесъл такса по главния иск. Посочено е още, че по тези въпроси отговор следва да бъде даден с оглед наличието на празнота в закона, породена от неуреждане на хипотезата, при която е налице непълно съвпадение на ответниците по главния и евентуалния иск и липсата на установено правило, по което ищецът следва да заплати държавната такса за така предявените искове.

Поставените въпроси могат да се приемат за релевантни по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването им е свързано с обжалвания правен резултат.Страната, обаче, не е обосновала разбирането си за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно разясненията дадени с т. 4 на ТРОСГТК №1/09г. и съответно не е установила и наличие на предпоставките на соченото основание. А и нормата на чл. 72, ал. 2 ГПК е достатъчно ясна, с оглед нейното буквално тълкуване, като неправилното й прилагане от страна на съда не обосновава поддържаното разбиране на страната за празнота в закона, а определя твърдението й като оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт.

В случая, поставените въпроси, следва да бъдат разглеждани, само ако е налице редовност на сезирането, което дава възможност за правилна правна квалификация на заявените искове, както и на правилно отчитане на тяхната съотносимост – както обективно, така и субективно. Едва след това може да бъде извършена и валидна преценка за размера и дължимостта на държавната такса. В случая исковата молба е била нередовна, поради противоречие на обстоятелствена част и петитум, което води до извод за нередовност на сезирането, но не по причините, които е разгледал въззивния съд. С оглед това, че неотстраняването на този недостатък има за правна последица постановяване на недопустим съдебен акт, то следва да се приеме че касационно обжалване следва да бъде допуснато в съответствие с разрешенията дадени в т. 1 на ТРОСГТК №1 /09г.

По същество частната жалба е основателна.

Е. А. е сезирал Пернишки окръжен съд с искова молба против [фирма] и Г. Б. Ю.,в обстоятелствената част, на която е изложил данни за това, че между него и [фирма] бил сключен договор за съвместна дейност, по който страните са се съгласили да извършват съвместна дейност по построяването на хотелски комплекс върху поземлен имот – собственост на търговското дружество, а насрещната страна – Е.А. се е задължил да изплати обща сума в размер на 114000евро.Ищецът е поддържал, че е заплатил тази сума като 113800еври били изплатени по банков път, а 200евро дадени в брой на представляващия дружеството – Ю.. Посочено е още, че съгласно т. 2.2 от договора дружеството се е задължило да бъде включен в него ищеца с дялово участие в размер на 75 % от капитала му, според крайния от приходите, а имуществото, създадено за сметка на плащанията на А. да се зачисли към баланса на дружеството. Ищецът подробно е описал изискванията му спрямо първия ответник относно изпълнение на задълженията поети с договора, като е връчил и покана за развалянето му лично на управителя на дружеството. Исковете предявил поради липса на отговор. При тази обстоятелствена част, петитума е съдържал искания определени като - главно - да бъдат осъдени ответниците- [фирма] и Г. Б. Ю. солидарно да заплатят сумата 114000евро.- представляваща изплатената сума от ищеца по договора, основанието за получаването, на която е отпаднало и евентуално – против Г. Ю.- за заплащане на същата сума, ако бъде установено, че същият е задържал платената по договора сума или я е получил без основание.Така заявената искова молба е била нередовна, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, с оглед липсата на изложени обстоятелства, свързани със заявеното по главния иск искане за реализиране на солидарна отговорност на дружеството и физическото лице – негов управител - не са изложени никакви обстоятелства, определящи правния интерес от такова искане. По предявения евентуален иск липсва обстоятелствена част/ при изложени подробни обстоятелства, свързани с неизпълнение на договор, сключен с търговското дружество/,която е необходима за преценката и за възможността исковете да бъдат предявени в обективно съединение. От изложеното следва и неправилността на разпореждането от 01.02.2012г., с което е указано внасяне на държавна такса в размер на 8918.8лв. на основание чл. 72, ал. 3 ГПК по иска срещу Ю.. Преценката за нередовност на сезирането, прехожда всички други процесуални действия, свързани с движение на производството, тъй като само при редовна искова молба могат да бъдат определени процесуално валидно и държавните такси, с оглед установяване на това какви искове са предявени и срещу кого. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона, която се извежда само от редовна искова молба – нейната обстоятелствена част и петитум. В случая, както първостепенният, така и въззивният съд са възприели правната квалификация на исковете, дадена от ищеца, като не са съобразили изложеното за нередовността на сезирането си. Ето защо, обжалваното определение, с което неправилно са приложени правни последици при нередовно проведено производство по отстраняване на нередовност на исковата молба / само досежно държавната такса, определена по нередовна искова молба/ следва да бъде отменено, както и разпореждането на първостепенния съд и делото да бъде върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на развитите в настоящото определение мотиви.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на определение №2096/ 10.10.2012г. по ч. гр. д. №3263/2012г. на Софийски апелативен съд.

ОТМЕНЯ

определение №2096/ 10.10.2012г. по ч. гр. д. №3263/2012г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него разпореждане №313 от 03.07.2012г. по т. д. 660/11 на Пернишки окръжен съд,

ВРЪЩА

делото на Пернишки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивната част на определението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: