Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. М. Ш. ( Lwai Mohamed Shoubash

), роден в Сирия, срещу решение №170 от 10.06.2010г. на Административен съд, гр. С., постановено по административно дело №158/2010г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Шубаш срещу заповед №ОЧ-56 от 29.03.2010г. на директора на регионална дирекция „Гранична полиция”, гр. С., с която му е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане в страната” за срок от три години.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че не е налице нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК, тъй като не отчел, че органът не изложил собствени мотиви за издаването на заповедта, а се позовал на мотиви, изложени в друг акт. Съдът не отчел, че е налице нарушение и на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК – самоличността на адресата е установена не по документи, а по негови обяснения. Съдът не констатирал и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – неправилни правни основания за издаване на заповедта. Неоснователно приел за недоказан факта на осигурени достатъчно средства за издръжка като се позовал на представени от него доказателства и без да е установен периодът на престой в страната. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Н. М..

Ответникът по касационната жалба - директорът на регионална дирекция „Гранична полиция”, гр. С., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че фактическите основания за издаване на заповедта са правилно установени, а правните съответстват на материалния закон. Правилни са и изводите му досежно наличието на предпоставките на чл. 42з, ал. 1 във вр....