Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Българския лекарски съюз (БЛС) против разпоредбите на т. 189.9; 189.13; 189.17; 227, т. а и б; 227.1; 227.2; 227.3; 228; 229; 229.1; 229.2 от решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договори с тях и други условия по чл. 55, ал. 2 , т. 2, 4, 6 и 7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Жалбоподателят поддържа, че посочените текстове са нищожни, тъй като разпоредбата на чл. 55, ал. 3, т. 2 от ЗЗО не се прилага за 2009 г., поради което решението на органа е издадено без законово основание. Евентуално излага доводи за незаконосъобразност на същите текстове, като сочи, че решението по т. 189.9 противоречи на чл. 32 и чл. 33 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ); т. 189.13 от акта противоречи на раздел V „Външна оценка на качеството” в Наредба № 10 от 10.05.2006 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория”; т. 189.17 въвежда допълнително ограничение на възможностите за упражняване на дейност от лечебните заведения в противоречие с условията на чл. 51 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ); т. 227 до т. 228 от решението създават предпоставки за ограничаване на възможностите за оказване на болнична помощ, както и достъпа до такава помощ на здравноосигурените лица, с което се нарушава принципа на свободен достъп до медицинска помощ и забрана за налагане на ограничения по географски и административен признак, въведени с чл. 4 от ЗЗО, и противоречи на разпоредбата на чл. 55, ал. 7, т. 2 , т. 5 и т. 6...