Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение №1012/09.06.2011 г. по адм. дело №1526/2010 г. на Административен съд-Пловдив, в частта му, с която е отменен РА №1601000596/28.04.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение №451/24.06.2010 г. на Зам. директора на Д"ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Лозана-62" ЕООД, с Радиново, община-Марица, област-Пловдив, са определи публични задължения за данък добавена стойност за д. п. м. 02.2008 г., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит, в размер общо на 9 309.75 лева и лихви за забава в размер на 2 631.92 лева.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната му част, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Ответникът - "Лозана-62" ЕООД, с. Р., община-Марица, чрез пълномощника си - адв. Л. оспорва касационната жалба, като неоснователна. Подробно съображенията му са изложени в писмено становище.Претендира за разноски пред касациооната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение Административен съд-Пловдив, е приел, че оспорения РА №1601000596/28.04.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, в отменената му част, е материално незаконосъобразен, тъй като противоречи на чл. 73а от ЗДДС във вр. с §18 от ЗИД на ЗДДС / в сила от 1.1.2009 г./. Съдът е приел, че в тази част, визираща осъществени ВОП на употребявани товарни автомобили от "Лозана-62" ЕООД, през д. п. месец февруари 2008 г., ревизиращите органи правилно са определили датата на данъчното събитие и са начислили съответния ДДС за тях, но неправилно са отказали правото на приспадане на данъчен кредит, поради упражняването му, след срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС /в ред. на Д.в. бр. 63/2006 г./. Този си извод съдът е обосновал с приложението на чл. 73а от ЗДДС, във вр. с §18 от ПЗР на ЗИДЗДДС /Д.в. бр. 106/2008 г./, в сила от 1.01.2009 г., регламентиращи правото на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя, какъвто е и процесния случай. Противно на органите по приходите, съдът е приел, че тези разпоредби са приложими за случая, поради което РА в тази му част е незаконосъобразен. Съдът е приел, че при начисляване на ДДС с процесния РА, в нарушение на принципа на данъчен неутралитет е да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит на оспорващото дружество, при липса на спор относно реалността на доставките и осчетоводяването им. В хипотезата на самоначисляване на данъка, какъвто е процесния случай, ДЗЛ има право на приспадане на данъчен кредит, като отказът от това право води до обогатяване на бюджета, което е в противоречие с общностната правна система по облагане с ДДС. Съдът е анализирал подробно предпоставките за приложението на чл. 73а от ЗДДС, вкл. и наличието на данни, че доставките на процесните товарни автомобили не са укрити и счетоводно са отразени. Въз основа на това е изведен и краен извод за незаконосъобразност на оспорения РА в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит по тези доставки, в размер на начисления данък, общо в размер на 9 309.75 лв., както и и в частта на начислените лихви от 2 631.92 лв. Решението е правилно.
По спорния въпрос, относно приложимостта на разпоредбите на чл. 73а от ЗДДС, във вр. с §18 от ПЗР на ЗИДЗДДС / Д.в. бр. 106/2008 г./, в сила от 01.01.2009 г., даващи право на ответното дружество да приспадне данъчен кредит по осъществени ВОП, за д. п. месец февруари 2008 г., касационният съд намира правните изводи на решаващия съд за законосъобразни, поради следното:
Пред първоинстанционния съд не е била спорна реалността на доставките и това, че ревизираното лице е имало по тях качеството на получател на стоки. Не е било спорно и това, че същото лице не е издало протоколи по чл. 117 от ЗДДС и не е начислило ДДС. Поради това с оспорения РА е начислено дължимото от получателя ДДС, но същевременно му е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, при ВОП едновременно със задължението за начисляване на данък от лицето - получател, възниква и корелативното право на приспадане на данъчен кредит за изискуемия и начислен от него, а в случая от органа по приходите, данък като платец по Глава осма. Това право, съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС / в ред. Д.в. бр. 63/2006 г./, се упражнява за данъчния период през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода. По делото не е спорно, че ответното дружество като получател и платец на данъка по Глава осма, не е упражнил правото си на данъчен кредит по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС и в срока указан в разпоредбата.
Съгласно новата разпоредба на чл. 73а от ЗДДС, регламентираща правото на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя, на която по силата на §18, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗДДС /Д.в. бр. 106/12.12.2008 г./, е придадена обратна сила, при такива доставки /като процесните/, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5 и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72 / да е упражнил правото на приспадане за данъчния период или в един от следващите три данъчни периода/, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. Независимо, че нормата на чл. 73а е материалноправна, с оглед разпоредбата на §18, придаваща й обратна сила, същата намира приложение за случая, което законосъобразно е констатирано и от решаващия съд. За случая е приложима хипотезата на чл. 73а ЗДДС - в счетоводството на получателя има данни за двете доставки - налице са издадеди фактури и стоките са заприходени като ДМА към д. п. месец 02.2008 г., получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2 ЗДДС - протокол по чл. 117 и не е спазил изискването на чл. 72, ал. 1 ЗДДС - не е упражнил своевременно правото си на данъчен кредит. Същевременно с §18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДДС е дадена възможност на получателите, платци по Глава осма, за които ДДС е станал изискуем до влизане в сила на това този закон, които към тази дата /01.01.2009 г./ не са начислили данъка по реда на чл. 86, ал. 1 и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит, могат да сторят това в 4-месечен срок от влизането на закона в сила. От данните по делото правилно е установено, че този срок не е спазен от ответника, но в случая това е без значение при положение, че данъка е начислен от ревизиращите органи с издадения РА.
След като данъкът е начислен за д. п. месец 02.2008 г., в нарушение на принципа на данъчен неутралитет е отказването на данъчен кредит от получателя, при липса на спор относно реалността на доставките и осчетоводяването на стоката като ДМА. Съдът правилно е отчел нарушението на този принцип от страна на ревизиращите органи, които са отказали правото на данъчен кредит, въпреки начисления данък. При самоначисляване на данъка, което в случая е станало от органа по приходите, вместо получателя, първият е следвало да признае и правото на данъчен кредит, тъй като е налице корелативна връзка между начисляването на данъка и признаването на правото на данъчен кредит на ДЗЛ. При отказ от признаване на това право, би се стигнало до обогатяване бюджета на държавата, което противоречи на общностната правна система и практика на СЕС в сферата на облагане с ДДС.
От изложеното следва, че разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС е приложима за случая, поради което съдът законосъобразно е отменил оспорения РА в тази му част, с която е отказано това приложение, респ. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на ДЗЛ и вместо него е пререшил въпроса, като е признал това право, в размер на начисления с РА данък.
Решението е правилно и в частта, с която е отменен РА за присъдени лихви за забава върху главницата от 9 309.75 лева, тъй като начисляването на данъка и признаването на право на данъчен кредит в същия размер са за един и същи данъчен период, като лихви не се дължат.
Поради липса на инвокираните с касационната жалба основания за отмяна, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Съобразно този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски пред касационната инстанция в размер на 1200 лева за адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1012/09.06.2011 г. постановено по адм. дело №1526/2010 г. на Административен съд-Пловдив, първо отделение, ІІІ-ти състав, в частта, с която е отменен РА №1601000596/28.04.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение №451/24.06.2010 г. на Директора на Д"ОУИ"-Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Лозана-62" ЕООД са определени публични задължения за ДДС за д. п. месец февруари 2008 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 9 309.75 лева и са определени прилежащи лихви за забава в размер на 2 631.92 лева.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на "Лозана-62" ЕООД, с. Р., община-Марица, област-Пловдив, сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева разноски пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. К./п/ М. Р. Е.К.