Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция „ОУИ” – София против решение № 2800 от 09.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2934/2011 г. по описа на Административен съд – гр. С., I отделение, 10 състав. С обжалваното решение по жалба на „Гарант – България - 09” ООД е отменен РА № 231001847/30.09.2010 г., издаден от ТД на НАП София, потвърден с решение № 386/07.03.2011 г. на директора на дирекция „ОУИ” в ЦУ на НАП, в частта, в която се доначислява ДДС в размер на 1106, 27 лв. по два броя фактури за данъчен период м. 02.2010 г., издадени на R. W. Shouten Industrial Services, К. Х..

В касационната жалба се навеждат доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решение № 2800 от 09.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2934/2011 г. по описа на Административен съд – гр. С., I отделение, 10 състав и потвърждаване на процесния РА като правилен и законосъобразен. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в касационното производство - „Гарант – България - 09” ООД, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва касационната жалба по съображения, подробно развити в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание от пълномошника му. Иска се отхвърляне на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока, указан в чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА №...