Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132 ал. 2 т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, гр. С., против Решение № 6698/15.11.2017г., по адм. дело № 9148/2017г., по описа на Административен съд София - град. Със съдебното решение е отменено Решение № 13748/11.07.2017г., на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут на М. Силсила и е изпратено личното и дело, на административния орган - председателя на ДАБ към МС на Р. България за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационният жалбоподател счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В жалбата се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е достигнал до изводите, че органът не се е произнесъл относно разпоредбата на чл. 9 ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ – изрично е налице такова произнасяне като е посочено в обжалваното решение че заявените от чужденката лични мотиви за закрила не могат да се оценят като хуманитарни по смисъла на чл. 9 ал. 8 от ЗУБ. Сочи се още в касационната жалба, че АССГ неправилно е изключил от доказателствата приложените копия от удостоверение за брак, лична карта на чужденката и лична карта на лицето което се представя за неин съпруг и ДАБ не разполага със способ да удостовери автентичността им, тъй като тези документи са изпратени от дирекция „Миграция“ по получено писмо от Р. Надери, твърдящ че е съпруг на чужденката. На последно място се твърди че административният орган е отказал хуманитарен статут на чужденката след обсъждане в съвкупност доказателствата...