Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу решение № 102/18.04.2017г., постановено по адм. д. № 451/2016г. от Административен съд Перник в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на П.И обезщетение в размер на 350лв., за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 06.03.2016г. до 26.05.2016г., във връзка с бездействието на ответника да осигури престой на открито всеки ден в ареста в [населено място] при изпълнение на наложената на ищецът мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Решението се обжалва и в частта, в която се отказва присъждане на юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част от иска. В касационната жалба се сочи, че решаващият съд неправилно е приложил нормата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ тъй като е приел незаконосъобразно че е налице лишаване на ищецът от престой на открито. Сочи се че са представени доказателства водещи до обратния извод – налице е представена справка от която се установява че ищецът макар и да не е бил извеждан на открито за определени дни от процесният период то той е бил компенсиран. На второ място се сочи че не са доказани по несъмнен начин претърпените неимуществени вреди. Претендира се отмяна на постановеното решение и присъждане на разноски.

Ответникът, не изразява становище по касационната жалба.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба, като моли съда да измени размера на определеното обезщетение за сума от 70лв. и да отхвърли иска за над тази горница.

Подадена е и касационна жалба от П.И срещу решение № 102/18.04.2017г., постановено по адм. д. № 451/2016г. от Административен съд Перник, в частта в която предявеният от него иск е отхвърлен за сума над 350лв. до претендираната в размер на 10 000лв. Сочи...