Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ срещу Решение № 2136 от 30.03.2018г. постановено по административно дело № 443/2018г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/.
С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 611/19.06.2014г. на председателя на КЗП и е осъдил Комисията да заплати на Н. Ваутрауд съдебни разноски.
Касаторът – председателят на КЗП счита, че решението е неправилно като постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и поради необоснованост. Сочи, че съдът при оценката на събраните по делото доказателства не е съобразил естеството, законовата цел и съдържанието на Заповед № 611/16.09.2014г. на председателя на КЗП. В тази връзка твърди, че съдът неоснователно е приел за достоверни едни доказателства, а други е отхвърлил, без да се аргументира. Оспорва се изводът на съда, че в хода на административното производство е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила изразяващо се в неосигуряване, от страна на административния орган, на преводач на лицето, което не е български гражданин. В тази връзка сочи, че е имало преводач, който лицето си е осигурило. Сочи, че по делото, по безспорен начин се е установило, че от страна на Н. Ваутрауд са предоставяни туристически услуги. Моли съдът да отмени оспорваното съдебно решение и да потвърди Заповед № 611/19.06.2014г. на председателя на КЗП. Претендира юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът по касация – Н. Ваутрауд, чрез процесуалния си представител – адвокат Бозаджиев оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Сочи, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните изисквания на АПК. Същото е мотивирано със събраните по предвидения процесуален ред писмени и гласни доказателства въз основа, на които са направени и правните изводи за отмяна на обжалвания административен акт. Моли съдът да отхвърли жалбата. А. Б претендира да му бъдат присъдени разноски – адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) /ЗА/ в размер на предвидения минимален такъв, като сочи, че осъществява защитата на ответника по касация при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Представя списък на разноските.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че решението е правилно, постановено изцяло в съответствие с приложимия материален закон и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка, която кореспондира със събраните по делото доказателства. От фактическа страна съдът е приел, че повод постъпил сигнал от родители за предоставяне на туристически услуги /организиране на зелено училище на стойност 280 евро/, на 18.07.2014г. служители на КЗП /РД-Р у./, извършили проверка на частен дом /къща/, находящ се в [населено място], обл. [област]. В хода на проверката било установено, че в обекта, собственост на г-жа Н. Ваутрауд, са настанени единадесет деца на лятно къмпингуване. Нощуването е осигурено в четири стаи с по три легла като етажа, на който се намирали стаите разполагал и с необходимите сервизни помещения - баня, тоалетна. Установено било, че на децата се предлага храна – закуска, обяд, вечеря, като храненето се извършва в пригодено помещение или в двора на къщата. Освен това, в двора на къщата били установени и 7 броя палатки, които по данни на г-жа Н. Ваутрауд били поставени /сглобени/ от родителите на децата. Служителите приели, че се касае за туристическа услуга, за което обаче не им било представено удостоверение за категоризация на туристически обект или временно удостоверение за открита процедура по категоризация на обекта. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № 0149980/18.07.2014г., с който на г-жа Н. Ваутрауд било наредено да представи документи, вкл. удостоверение за категоризация на туристически обект или временно удостоверение за открита процедура по категоризация на обекта. Към съставения констативен протокол бил приложен и констативен протокол от 23.07.2014 г., удостоверяващ лицето, извършило превода в момента на проверката. В изпълнение на дадените указания, г-жа Н. Ваутрауд предоставила 9 броя заявления, със съдържание на немски и български, за участие в палатков лагер за девет деца и изявление-становище, но не и удостоверение за категоризация на туристически обект или временно удостоверение за открита процедура по категоризация на обекта. По делото като доказателства от съда са приети и изявление от 24.07.2014 г. на г-жа Н. Ваутраут; писмо от 24.07.2014 г. до Ръководството на НУ – София, Управителния съвет на Сдружението на родителите от немско-българското училище за среща на културите от родители на деца, гостували в частния дом на г-жа Н. Ваутрауд; девет броя попълнени заявления за участие за палатков лагер [наименование], в които е посочен адрес: Н. Янг, [населено място],[област], а в едно от заявленията била вписана и бележка относно сума от 80 евро, изплатена на 15.04.2014 г.; три броя ксерокопия на снимки на процесния обект; нотариален акт № 684, том ІV, рег. № 7818, дело № 641/2014 г., с който г-жа Н. Ваутрауд се легитимира като собственик на УПИ Х-10, [населено място], община [община], ведно с построената в него жилищна сграда и стопанска постройка, 8 броя нотариално заверени декларации от родители в уверение на това, че не е организиран лагер, а гостуване в къщата на г-жа Н. Ваутрауд, като парични средства за това не са заплащани; писмо изх. № С-03-2499/22.07.2014 г. на Националната асоциация за детски и младежки туризъм с приложено към него копие на разпространено до родителите на деца, учащи в Немското училище „София“, писмо, съдържащо указания относно начина на провеждане на лагера; писмо рег. № 15/24.07.2014 г. на директора на Немското училище – София до КЗП относно повеждането на летни лагери и курсове. Събрани са и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите З.Й, Н.Д и Ю.П – майки на деца, гостували в къщата в [населено място], които в показанията си потвърждавали твърденията на г-жа Н. Ваутрауд относно това, че не е организиран лагер, а гостуване в проверявания обект.
Със заповед № 611/16.09.2014 г. председателят на КЗП на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. “в“ от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) /ЗТ/ е наложил принудителна административна мярка /ПАМ/ „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ – място за настаняване, частен дом, находящ се в [населено място], обл. [област], собственост на Н. Ваутраут. В мотивите на заповедта е посочено, че мярката се налага поради предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ – място за настаняване. Мярката е наложена до отстраняване на нарушението.
При така установените факти от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената в закона форма. Посочил е, че заповедта е издадена при наличието на съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с материалния закон. Приел е, че е налице нарушение по чл. 14, ал. 2 от АПК, като в тази връзка е посочил, че г-жа Н. Ваутрауд, германска гражданка, не говори български език, въпреки това в административното производство органът не й е назначил преводач. Обстоятелството, че тя е била придружавана от Н.Д, една от майките на децата, коя е разбирала и говорила немски език, на неустановено ниво, не може да отмени задължението на администрацията да „назначи преводач“. Придружителката е могла само в общи линии да даде информация за какво става въпрос и не може да бъда държана отговорна за достоверност на превода, каквато е функцията на преводача, поради което и интересите за участващото в административното производство лице не са били защитени, тъй като в случая не е гарантирано, че то е могло да получи пълна информация относно обстоятелствата, наложили издаването на процесната заповед, нито, че административният орган е успял да възприеме и обсъди обясненията, дадени от последната. В тази връзка съдът се е позовал на Решение № 8868 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2015г. Изложил е и съображения, че заключението на административният орган, че г-жа Н. Ваутрауд „предоставя туристически услуги в некатегоризиран обект“, не съответства на събраните в хода на административното производство и по делото доказателства. В тази връзка е изложил съображения, е определение на понятието „туристически услуги“-основни и допълнителни по смисъла на ЗТ е дадено в §1, т. 69 и т. 70 от ДР на закона. Съгласно §1, т. 69 от ДР на ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) "Основни туристически услуги" са настаняване, хранене и транспортиране; а съгласно §1, т. 70 от ДР на ЗТ "Допълнителни туристически услуги" са услуги, свързани с пътувания, развлечения, прояви и други събития с културен и опознавателен характер, конгресни и делови прояви (организиране на срещи, конференции, семинари, обучения, презентации и други корпоративни събития), спортно-анимационни и водноатракционни услуги, здравни, спа и уелнес услуги, ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни съоръжения, ски екипировка, превозни средства и на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, услуги, предоставяни от школи и клубове по танци, езда, ветроходство и други водни спортове, услуги, предоставяни от ски училища, и други услуги, предлагани и потребявани от туристите по време на тяхното пътуване и престой. При всички случаи, обаче, става въпрос за упражняване на „туристически дейности“ по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. т. 2, 3 и 4 от ЗТ, които се осъществяват с търговски характер и с цел реализиране на печалба, съответно услугите се извършват срещу заплащане на цена.
По преписката не били налице доказателства за гостуването на учениците на г-жа Н. Ваутрауд, съответно на техни родители в процесния период, в нейната вила, да е заплащана „цена на услуга“. В административното производство този въпрос изобщо не бил обсъждан, а той е от съществено значение за преценката за това дали е налице осъществяване на туристическа дейност по смисъла на ЗТ. Съдът е уточнил, че въпреки, че в долния десен ъгъл върху едно от попълнените от родител на дете „заявление за участие в палатков лагер“ / е отбелязването с текст „80 Euro paid on 15/4/14“, т. е. „80 евро платени 15/4/14“, който текст будел съмнение, той не можел да бъде доказателство за някакво плащане, първо тъй като не било ясно от кого и кога е дописано, дали изобщо касае това гостуване, няма дата, нито подпис, поради което не можело да служи като разписка, т. е. и доказателство за плащане, даване на сочената сума от едно на друго лице. В същото време, по преписката били приложени осем броя нотариално заверени декларации от 22.07.2014 г. от родители на деца, вкл. от майката на детето, в ъгъла на заявлението, на която било горното отбелязване. В тях се сочело, че децата не били на лагер, а доброволно и със съгласието на родителите гостуват на г-жа Н. Ваутрауд, че са запознати с битовите условия и с хранителните продукти, които частично са предоставили на г-жа Н. Ваутрауд, както и че освен хранителни продукти парични средства не са заплащали. Тези декларации, макар и да са били подадени в рамките на административното производство, изобщо не са били обсъдени от административния орган. От разпита на свидетелите съдът е посочил, че е установил, че г-жа Н. Ваутрауд е учител на децата, които са пребивавали в къщата й, в Немското училище към Немското посолство, че отношенията между учители и деца са доста неформални, че децата са задружни, че често са организирани срещи извън училище. Учителката е била канена от децата и родителите им и е гостувала в домовете им на празници, затова е решила да направи гости през лятото в къщата си. Заявленията, които са били дадени на родителите да попълват са имали проучвателен характер да се установи на кое дете кога му е удобно и се обяснявало с факта, че г-жа Н. Ваутрауд е германка и е свикнала за всичко да има организация. Децата са гостували през различни периоди, когато им е било удобно, като през цялото време е имало и родител на някое от децата. Осигурили са само храна, но не са давали пари на г-жа Н. Ваутрауд. Съдът е посочил, че дава вяра на показанията на свидетелите, като ги цени в контекста на другите събраните по делото доказателства, от които не се установява плащане, и въпреки неформалните отношения на свидетелите с г-жа Н. Ваутрауд, и тъй като показанията им са депозирани и при условията на разяснена наказателна отговорност по чл. 290 НПК.
Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е незаконосъобразна. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Същото съответства и на материалния закон.
Правилен е изводът на АССГ, че при издаването на заповедта за прилагане на ПАМ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводстветните правила. Основен принцип на административния процес, установен от нормата на чл. 14, ал. 1 от АПК е, че производствата по същия кодекс се водят на български език. Съгласно чл. 14, ал. 2 от АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. Назначаването на преводач става от органа, водещ административното производство. По този начин законодателят е осигурил възможността на лицата, които не владеят български език да участват пряко в производството, да представят доказателства, да се запознават с преписката и т. н. В случая административният орган е нарушил изискването на закона да назначи преводач на лицето в хода на административното производство, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е установил и първоинстанционният съд.
Нормата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в” от ЗТ дава правомощие на председателя на КЗП или на оправомощени от него длъжностни лица да прилагат ПАМ „временно затваряне на туристически обект” по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 7 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект. В настоящия случай мярката е приложена по отношение на стопанисвания от г-жа Н. Ваутраут обект, поради предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ. За да бъде ПАМ материално законосъобразна е необходимо да са установени обстоятелствата, които подвеждат административната принуда към съответното правно основание. В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява г-жа Н. Ваутраут да е предоставяла туристически услуги, по смисъла на пар. 1, т. 69 от ДР на ЗТ. Не е установено за организирания престой в стопанисвания от нея недвижим имот с адрес [населено място], обл. [област], същата да е изисквала заплащането на „цена на услуга“, а посетилите имота деца да са заплатили такава. В тежест на административния орган е да установи по безспорен начин наличието на материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, което в случая не е сторено. Наличието на попълнени от родителите на децата заявления за участие в палатков лагер, включително текстът „80 Euro paid on 15/4/14”, („80 евро платени 15/4/14”), върху едно от попълнените заявления, не могат да обосноват реалното предоставяне на туристическа услуга, при пълното отсъствие на други доказателства в тази насока. Правилно съдът е отбелязал, че при липсата на други пояснения и подпис, не може да се приеме, че посоченият запис удостоверява извършване на плащане за туристическа услуга.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила
С оглед на изхода от спора, съдът следва да се произнесе по направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА правна помощ. Поради непредставяне на доказателства за уговорено при условията на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение искането не може да бъде уважено.
Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не и се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2136 от 30.03.2018г. постановено по административно дело № 443/2018г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.