Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по касационна жалба на Б.Д.Л – прокурор в Окръжна прокуратура (ОП) – Кюстендил, чрез адв.. Т от АК - Хасково, срещу решение № 352 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 7924/2016 г. на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение по т. 3.1 и т. 3.2 от Протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 08.06.2016 г., с което е потвърдено наложено със заповед № 169 от 28.03.2016 г. на административен ръководител - окръжен прокурор на ОП - Кюстендил, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка", за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ (редакция, ДВ, бр. 1/2011 г.).
Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, включително показанията на свидетелите Р.Р и К.П, както и всички наведени в жалбата възражения. Поддържа, че не му е била връчена заповед № 101/23.02.2016 г. на окръжния прокурор на ОП – Кюстендил, с която срещу него е образувано дисциплинарно производство (ДП), респ. нарушено е правото му на защита, т. к. не е бил изслушан от "дисциплинарнонаказващия орган" (вероятно има предвид административния ръководител на ОП, т. к. разпоредбите от Глава шестнадесета, раздел I на ЗСВ не боравят с това понятие, за разлика от ДП по Кодекса на труда и ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ)). Възразява срещу констатациите от проверката на Комисията по професионална етика (КПЕ) към ВКП, твърдейки че тя е непълна и се базира на превратно тълкувани неясноти в обясненията му. Счита, че не са събрани достатъчно и годни доказателства, установяващи от обективна и субективна страна състава на вмененото му дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ. Допълнителни аргументи излага в писмени бележки от 04.10.2018 г., в които акцентира на допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила и конкретно на нарушено право на участие на жалбоподателя в с. з. по адм. дело № 7924/2016 г. на ВАС, шесто отделение. Излага твърдения, разкриващи негативното отношение на ръководството на ОП – Кюстендил, което според касатора е причина за воденото срещу него ДП. Навежда доводи за тенденциозност и проявено към него дискриминационно отношение предвид подобни, също станали публично достояние, случаи на нарушения на други магистрати. Претендира за отмяна на съдебния акт и отмяна на оспореното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
Ответникът – Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк.. Л, оспорва жалбата.
Ответникът – административният ръководител – окръжен прокурор на ОП - Кюстендил, не изразява становище по касационното оспорване.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.
Като извърши служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК и прецени релевираните от касатора оплаквания, съдът намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред тричленния състав на ВАС, шесто отделение, е решение по т. 3.1 и т. 3.2 от Протокол № 5 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 08.06.2016 г., с което на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ (редакция ДВ, бр. 28 от 2016 г.) е потвърдено наложеното със Заповед № 169 от 28.03.2016 г. на административния ръководител - окръжен прокурор на ОП Кюстендил, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка" на Б.Д.Л – прокурор в ОП Кюстендил, за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ (редакция ДВ, бр. 1 от 2011 г.) – нарушение на т. 5.5, т. 5.6, т. 5.7 и т. 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ).
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт ВАС е констатирал, че обжалваното решение на ПК на ВСС е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, прието е с необходимото мнозинство и при наличието на изискуемия се кворум.
След преценка на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателствата, както и приобщените към дисциплинарната преписка документи, съдът е счел, че е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ (в относимата редакция на закона), мотивирало ПК на ВСС да потвърди наложеното от административния ръководител на ОП - Кюстендил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Възприемайки фактическите обстоятелства, установени от проверката на КПЕ при ВКП, както и сведенията по образуваното при ОДМВР – Кюстендил досъдебно производство, тричленният състав на ВАС е приел, че в своята съвкупност доказателствата по делото потвърждават изложените от органа фактически и правни съображения и опровергават възраженията на Любенов за нарушения на материалния закон.
Този извод на първоинстанционния съд е формиран въз основа на следните документи: обяснения от 26.02.2016 г. на прокурор Б.Л; възражение от същия срещу констатациите в становище вх. № 11524/2015 г. на КПЕ при ВКП с приложени към него административна преписка № 381/2015 г. на КПЕ на АП - София; жалба от А.Х.Ц против Б.Л, копия от свидетелски показания по ДП № 1899-ЗМ-597/2015 г. на Първо РПУ - Благоевград; писмо peг. № 191000-8738/17.11.2015 г. на началника на РУ на МВР - Кюстендил, ведно със становище на прокурор Любенов; справка от председателя на КПЕ при ВКП от проведена работна среща с директора на ОДМВР - гр. К.; покани до А.Ц за явяване пред КПЕ; Протокол по реда на т. 18/1 от Правилата за организация и дейността на КПЕ, ведно със становище; справка рег. № 277000-1725/23.03.2016 г. от директора на ОДМВР – гр. К.; справка за съдимост на А.Х.Ц, ведно с представени 5 броя бюлетини и покана до А.Ц за явяване в ОДМВР - гр. К..
След преценка на събраните по делото доказателства решаващият състав е приел, че дисциплинарното наказание е наложено във връзка с безспорно доказано поведение на прокурора в ОП Кюстендил - Б.Д.Л, изразяващо се в създаване на познанство с криминално проявеното лице А.Ц, довело до инцидент на 23.08.2015 г., по повод на който е образувано ДП № 1899ЗМ-597/2015 г. по описа на Първо РПУ - Благоевград. Съдът е посочил, че системното посещаване на заведения за хазарт, както в гр. К., така и в други градове, в компанията на криминално проявеното лице са действия, които макар и в извънслужебната му дейност, не могат да бъдат пример за висок морал и почтеност и представляват нарушение на т. 5.5 КЕПБМ. Тези действия на прокурор Любенов компрометират честта му в професията и обществото - нарушение на т. 5.6. КЕПБМ.Сременно накърняват и реномето му, противно на изискването на КЕПБМ за безукорна репутация на магистрата - нарушение на т. 5.7 КЕПБМ. Обективираното поведение на прокурор Любенов обуславя отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и го компрометира пред обществото. Тричленният състав на ВАС, шесто отделение е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспореното решение на ПК на ВСС, ведно с потвърдената с него заповед на административния ръководител на ОП – Кюстендил. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил е доводите на страните и е приложил правилно относимите материалноправни норми. Решаващият извод на съда за законосъобразност на оспорения акт на ПК на ВСС е формиран въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, при което съдебният състав подробно и мотивирано е отговорил на спорния между страните въпрос – с действията на прокурор Б.Л нарушени ли са нормите на т. 5.5, 5.6 и 5.7 КЕПБ, респ. осъществен ли е фактическият състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ. В атакуваното съдебно решение са изведени обосновани и съответни на закона правни изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Ангажираните от жалбоподателя писмени и гласни доказателства не опровергават констатациите от проверката на КПЕ при ВКП за поддържани контакти с криминално проявения А.Ц по повод хазартни игри. Установените в хода на ДП фактически обстоятелства се подкрепят и от данните по образуваното при ОДМВР – Кюстендил досъдебно производство във връзка със станалия публично достояние инцидент на 23.08.2015 г. между Б.Л и А.Ц.Д от магистрата обясненията в ДП и поддържаните пред съда доводи са противоречиви и звучат житейски нелогично и необосновано. Жалбоподателят потвърждава, че е поверявал личния си автомобил на А.Ц, посещавал е хазартни заведения, както в гр. К., така и в други градове, гостувал е в дома на негова близка, където двамата отново са осъщестили контакт, и е нощувал там. Тези обстоятелства индикират близки отношения и доверие между прокурор Любенов и А.Ц.Е защо правилно е преценено от съда, че действията на Любенов компрометират авторитета и доброто име на съдебната власт и накърняват престижа й.
Неотносими към спорните по делото въпроси са изявленията на разпитаните в с. з. свидетели Р.Р и К.П, т. к. изнесените от тях факти не допринасят за изясняване на обективната истина в процеса, нито пък компрометират доказателствената стойност на наличните по делото сведения за личните отношения между Любенов и Цветанов. Първоинстанционният съд не е обсъждал в мотивите на решението показанията на тези лица, приемайки че системното и съзнателно посещаване на заведения за хазарт заедно с криминално проявеното лице А.Ц са действия, които, макар и в извънслужебната му дейност, не могат да бъдат пример за висок морал и почтеност и не са съобразени с поведенческите стандарти, утвърдени с КПЕПБМ. Ето защо въпросът дали А.Ц е имал заплашително поведение към Б.Л, е без значение за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Изявленията на свидетелите не разколебават извода за осъществени от страна на магистрата контакти с лице от криминалния контингент по повод хазартни игри. Съдът обосновано е счел, че с поведението си жалбоподателят е нарушил принципите на почтеност и благоприличие, произтичащи от разпоредбите т. 5.5, т. 5.6 и т. 5.7 КЕПБМ, които го задължават като магистрат да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие, както и да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. Контактите на прокурор Б.Л с лице от криминалния контингент съставляват действия, които несъмнено водят до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и по този начин компрометират честта му в обществото. Обществото държи сметка на външната убедителност на правосъдието и магистратите са длъжни да съобразяват последиците от това как изглеждат техните действия в очите на околните. Поради това обществените изяви на магистрата не могат да се тълкуват в противовес на общоприетите представи за етично поведение и за пределите на почтеността. Като обект на постоянен публичен контрол магистратът следва да си наложи лични ограничения и да се държи по начин, който съответства на достойнството, присъщо на заеманата длъжност.
Несподелима е защитната теза в касационната жалба, че до инцидента от 23.08.2015 г. прокурор Любенов не е бил запознат с криминалното минало на А.Ц. От приложената на л. 4 от преписка № 435/2016 г. на ОП – Кюстендил става ясно, че със споразумение № 82/23.03.2009 г. по НОХД № 373/2009 г. на РС – К. А. Ц е признат за виновен в това, че на 06.09.2008 г. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото – в съучастие с друго лице в нанесъл побой на дежурен лекар в МБАЛ – Кюстендил. За извършеното престъпление му е наложено наказание "обществено порицание", което е изпълнено чрез прочитане в местна телевизия "Колор". Неизменността на наказателната санкция не дава основание да се приеме от настоящата инстанция, че същата не е изпълнена, т. к. органът не бил събрал доказателства за това, в какъвто смисъл са доводите на касатора. Освен това, логично е подобни хулигански действия да са станали публично достояние и да са намерили негативен обществен отзвук сред местното население в гр. К.. За множеството осъждания на лицето преди инцидента с прокурор Любенов става ясно и от приложената на л. 2 от преписката справка за съдимост, както и данните от криминалните регистрации на А.Ц.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на административнопроизводствените правила, обосновани от твърдението на Любенов, че не му е връчена заповедта по чл. 310, ал. 1 ЗСВ за образуване на ДП. За да бъде основание за отмяна претендираното процесуално нарушение, то следва да е от такова естество, че да има за последица или нарушаването на правото на защита на жалбоподателя, или да е толкова тежко, че ако не бе допуснато, щеше да бъде издаден акт с различно съдържание. Данните по делото сочат, че на 19.11.2015 г. прокурор Любенов е изразил становище до председателя на КПЕ при ВКП във връзка със станалия публично достояние инцидент с А.Ц, както и изнесените от последния данни за поддържани с магистрата близки контакти. Впоследствие на 11.12.2015 г. Б.Л е възразил срещу т. 3 от констатациите в становището на Комисията по повод извършената проверка. На 26.02.2016 г., датата на която е образувано ДП, са депозирани и неговите писмени обяснения до административния ръководител на ОП – Кюстендил. Следователно на дисциплинарнонаказаното лице е била предоставена възможност да да изрази отношение по случая, от която той се е възползвал. Както в ДП, така и в съдебното производство по оспорване на наложеното дисциплинарно наказание, прокурор Любенов е проявил особена процесуално активност, правил е съответните доказателствени искания за обосноваване на защитната си теза и за попълване на доказателствения материал и няма данни да е нарушено правото му на защита.
Не е налице и претендираното нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с твърдението за нарушено право на участие в последното съдебно заседание пред тричленния състав, проведено на 15.11.2017 г. Въпреки доказателствата за претърпян пътен инцидент, в с. з. жалбоподателят е бил представляван от упълномощения от него процесуален представител адв.. Т и не е бил лишен от възможност да ангажира доказателствени средства, относими към фактическите основания за издаване на оспорения акт. Освен това, на 23.11.2017 г., след датата на инцидента, лично Любенов е депозирал писмени бележки, в които е изложил допълнителни съображения по направените вече доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. В тях липсва оплакване за нарушено право на участие в съдебния процес, а доколкото възраженията в касационната жалба са идентични с тези, поддържани и пред първата инстанция, то настоящият състав намира доводите за нарушение на съдопроизводствените правила за неоснователни и целящи единствено постигане на благоприятен за оспорващия правен резултат.
Предвид изложеното, не са налице сочените с жалбата касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото като правилно, следва да се остави в сила.
Страните не претендират разноски, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 352 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 7924/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението е окончателно.
Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по касационна жалба на Б.Л – прокурор в Окръжна прокуратура (ОП) – Кюстендил, чрез адв.. Т от АК - Хасково, срещу решение № 352 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 7924/2016 г. на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение по т. 3.1 и т. 3.2 от Протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 08.06.2016 г., с което е потвърдено наложено със заповед № 169 от 28.03.2016 г. на административен ръководител - окръжен прокурор на ОП - Кюстендил, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка", за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ (редакция, ДВ, бр. 1/2011 г.).
Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, включително показанията на свидетелите Р.Р и К.П, както и всички наведени в жалбата възражения. Поддържа, че не му е била връчена заповед № 101/23.02.2016 г. на окръжния прокурор на ОП – Кюстендил, с която срещу него е образувано дисциплинарно производство (ДП), респ. нарушено е правото му на защита, т. к. не е бил изслушан от "дисциплинарнонаказващия орган" (вероятно има предвид административния ръководител на ОП, т. к. разпоредбите от Глава шестнадесета, раздел I на ЗСВ не боравят с това понятие, за разлика от ДП по Кодекса на труда и ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ)). Възразява срещу констатациите от проверката на Комисията по професионална етика (КПЕ) към ВКП, твърдейки че тя е непълна и се базира на превратно тълкувани неясноти в обясненията му. Счита, че не са събрани достатъчно и годни доказателства, установяващи от обективна и субективна страна състава на вмененото му дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ. Допълнителни аргументи излага в писмени бележки от 04.10.2018 г., в които акцентира на допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила и конкретно на нарушено право на участие на жалбоподателя в с. з. по адм. дело № 7924/2016 г. на ВАС, шесто отделение. Излага твърдения, разкриващи негативното отношение на ръководството на ОП – Кюстендил, което според касатора е причина за воденото срещу него ДП. Навежда доводи за тенденциозност и проявено към него дискриминационно отношение предвид подобни, също станали публично достояние, случаи на нарушения на други магистрати. Претендира за отмяна на съдебния акт и отмяна на оспореното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
Ответникът – Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк.. Л, оспорва жалбата.
Ответникът – административният ръководител – окръжен прокурор на ОП - Кюстендил, не изразява становище по касационното оспорване.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.
Като извърши служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК и прецени релевираните от касатора оплаквания, съдът намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред тричленния състав на ВАС, шесто отделение, е решение по т. 3.1 и т. 3.2 от Протокол № 5 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 08.06.2016 г., с което на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ (редакция ДВ, бр. 28 от 2016 г.) е потвърдено наложеното със Заповед № 169 от 28.03.2016 г. на административния ръководител - окръжен прокурор на ОП Кюстендил, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка" на Б.Л – прокурор в ОП Кюстендил, за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ (редакция ДВ, бр. 1 от 2011 г.) – нарушение на т. 5.5, т. 5.6, т. 5.7 и т. 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ).
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт ВАС е констатирал, че обжалваното решение на ПК на ВСС е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, прието е с необходимото мнозинство и при наличието на изискуемия се кворум.
След преценка на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателствата, както и приобщените към дисциплинарната преписка документи, съдът е счел, че е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ (в относимата редакция на закона), мотивирало ПК на ВСС да потвърди наложеното от административния ръководител на ОП - Кюстендил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Възприемайки фактическите обстоятелства, установени от проверката на КПЕ при ВКП, както и сведенията по образуваното при ОДМВР – Кюстендил досъдебно производство, тричленният състав на ВАС е приел, че в своята съвкупност доказателствата по делото потвърждават изложените от органа фактически и правни съображения и опровергават възраженията на Любенов за нарушения на материалния закон.
Този извод на първоинстанционния съд е формиран въз основа на следните документи: обяснения от 26.02.2016 г. на прокурор Б.Л; възражение от същия срещу констатациите в становище вх. № 11524/2015 г. на КПЕ при ВКП с приложени към него административна преписка № 381/2015 г. на КПЕ на АП - София; жалба от А.Ц против Б.Л, копия от свидетелски показания по ДП № 1899-ЗМ-597/2015 г. на Първо РПУ - Благоевград; писмо peг. № 191000-8738/17.11.2015 г. на началника на РУ на МВР - Кюстендил, ведно със становище на прокурор Любенов; справка от председателя на КПЕ при ВКП от проведена работна среща с директора на ОДМВР - гр. К.; покани до А.Ц за явяване пред КПЕ; Протокол по реда на т. 18/1 от Правилата за организация и дейността на КПЕ, ведно със становище; справка рег. № 277000-1725/23.03.2016 г. от директора на ОДМВР – гр. К.; справка за съдимост на А.Ц, ведно с представени 5 броя бюлетини и покана до А.Ц за явяване в ОДМВР - гр. К..
След преценка на събраните по делото доказателства решаващият състав е приел, че дисциплинарното наказание е наложено във връзка с безспорно доказано поведение на прокурора в ОП Кюстендил - Б.Л, изразяващо се в създаване на познанство с криминално проявеното лице А.Ц, довело до инцидент на 23.08.2015 г., по повод на който е образувано ДП № 1899ЗМ-597/2015 г. по описа на Първо РПУ - Благоевград. Съдът е посочил, че системното посещаване на заведения за хазарт, както в гр. К., така и в други градове, в компанията на криминално проявеното лице са действия, които макар и в извънслужебната му дейност, не могат да бъдат пример за висок морал и почтеност и представляват нарушение на т. 5.5 КЕПБМ. Тези действия на прокурор Любенов компрометират честта му в професията и обществото - нарушение на т. 5.6. КЕПБМ.Сременно накърняват и реномето му, противно на изискването на КЕПБМ за безукорна репутация на магистрата - нарушение на т. 5.7 КЕПБМ. Обективираното поведение на прокурор Любенов обуславя отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и го компрометира пред обществото. Тричленният състав на ВАС, шесто отделение е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспореното решение на ПК на ВСС, ведно с потвърдената с него заповед на административния ръководител на ОП – Кюстендил.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил е доводите на страните и е приложил правилно относимите материалноправни норми. Решаващият извод на съда за законосъобразност на оспорения акт на ПК на ВСС е формиран въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, при което съдебният състав подробно и мотивирано е отговорил на спорния между страните въпрос – с действията на прокурор Б.Л нарушени ли са нормите на т. 5.5, 5.6 и 5.7 КЕПБ, респ. осъществен ли е фактическият състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ. В атакуваното съдебно решение са изведени обосновани и съответни на закона правни изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Ангажираните от жалбоподателя писмени и гласни доказателства не опровергават констатациите от проверката на КПЕ при ВКП за поддържани контакти с криминално проявения А.Ц по повод хазартни игри. Установените в хода на ДП фактически обстоятелства се подкрепят и от данните по образуваното при ОДМВР – Кюстендил досъдебно производство във връзка със станалия публично достояние инцидент на 23.08.2015 г. между Б.Л и А.Ц.Д от магистрата обясненията в ДП и поддържаните пред съда доводи са противоречиви и звучат житейски нелогично и необосновано. Жалбоподателят потвърждава, че е поверявал личния си автомобил на А.Ц, посещавал е хазартни заведения, както в гр. К., така и в други градове, гостувал е в дома на негова близка, където двамата отново са осъщестили контакт, и е нощувал там. Тези обстоятелства индикират близки отношения и доверие между прокурор Любенов и А.Ц.Е защо правилно е преценено от съда, че действията на Любенов компрометират авторитета и доброто име на съдебната власт и накърняват престижа й.
Неотносими към спорните по делото въпроси са изявленията на разпитаните в с. з. свидетели Р.Р и К.П, т. к. изнесените от тях факти не допринасят за изясняване на обективната истина в процеса, нито пък компрометират доказателствената стойност на наличните по делото сведения за личните отношения между Любенов и Цветанов. Първоинстанционният съд не е обсъждал в мотивите на решението показанията на тези лица, приемайки че системното и съзнателно посещаване на заведения за хазарт заедно с криминално проявеното лице А.Ц са действия, които, макар и в извънслужебната му дейност, не могат да бъдат пример за висок морал и почтеност и не са съобразени с поведенческите стандарти, утвърдени с КПЕПБМ. Ето защо въпросът дали А.Ц е имал заплашително поведение към Б.Л, е без значение за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Изявленията на свидетелите не разколебават извода за осъществени от страна на магистрата контакти с лице от криминалния контингент по повод хазартни игри. Съдът обосновано е счел, че с поведението си жалбоподателят е нарушил принципите на почтеност и благоприличие, произтичащи от разпоредбите т. 5.5, т. 5.6 и т. 5.7 КЕПБМ, които го задължават като магистрат да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие, както и да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. Контактите на прокурор Б.Л с лице от криминалния контингент съставляват действия, които несъмнено водят до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и по този начин компрометират честта му в обществото. Обществото държи сметка на външната убедителност на правосъдието и магистратите са длъжни да съобразяват последиците от това как изглеждат техните действия в очите на околните. Поради това обществените изяви на магистрата не могат да се тълкуват в противовес на общоприетите представи за етично поведение и за пределите на почтеността. Като обект на постоянен публичен контрол магистратът следва да си наложи лични ограничения и да се държи по начин, който съответства на достойнството, присъщо на заеманата длъжност.
Несподелима е защитната теза в касационната жалба, че до инцидента от 23.08.2015 г. прокурор Любенов не е бил запознат с криминалното минало на А.Ц. От приложената на л. 4 от преписка № 435/2016 г. на ОП – Кюстендил става ясно, че със споразумение № 82/23.03.2009 г. по НОХД № 373/2009 г. на РС – Кюстендил А.Ц е признат за виновен в това, че на 06.09.2008 г. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото – в съучастие с друго лице в нанесъл побой на дежурен лекар в МБАЛ – Кюстендил. За извършеното престъпление му е наложено наказание "обществено порицание", което е изпълнено чрез прочитане в местна телевизия "Колор". Неизменността на наказателната санкция не дава основание да се приеме от настоящата инстанция, че същата не е изпълнена, т. к. органът не бил събрал доказателства за това, в какъвто смисъл са доводите на касатора. Освен това, логично е подобни хулигански действия да са станали публично достояние и да са намерили негативен обществен отзвук сред местното население в гр. К.. За множеството осъждания на лицето преди инцидента с прокурор Любенов става ясно и от приложената на л. 2 от преписката справка за съдимост, както и данните от криминалните регистрации на А.Ц.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на административнопроизводствените правила, обосновани от твърдението на Любенов, че не му е връчена заповедта по чл. 310, ал. 1 ЗСВ за образуване на ДП. За да бъде основание за отмяна претендираното процесуално нарушение, то следва да е от такова естество, че да има за последица или нарушаването на правото на защита на жалбоподателя, или да е толкова тежко, че ако не бе допуснато, щеше да бъде издаден акт с различно съдържание. Данните по делото сочат, че на 19.11.2015 г. прокурор Любенов е изразил становище до председателя на КПЕ при ВКП във връзка със станалия публично достояние инцидент с А.Ц, както и изнесените от последния данни за поддържани с магистрата близки контакти. Впоследствие на 11.12.2015 г. Б.Л е възразил срещу т. 3 от констатациите в становището на Комисията по повод извършената проверка. На 26.02.2016 г., датата на която е образувано ДП, са депозирани и неговите писмени обяснения до административния ръководител на ОП – Кюстендил. Следователно на дисциплинарнонаказаното лице е била предоставена възможност да да изрази отношение по случая, от която той се е възползвал. Както в ДП, така и в съдебното производство по оспорване на наложеното дисциплинарно наказание, прокурор Любенов е проявил особена процесуално активност, правил е съответните доказателствени искания за обосноваване на защитната си теза и за попълване на доказателствения материал и няма данни да е нарушено правото му на защита.
Не е налице и претендираното нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с твърдението за нарушено право на участие в последното съдебно заседание пред тричленния състав, проведено на 15.11.2017 г. Въпреки доказателствата за претърпян пътен инцидент, в с. з. жалбоподателят е бил представляван от упълномощения от него процесуален представител адв.. Т и не е бил лишен от възможност да ангажира доказателствени средства, относими към фактическите основания за издаване на оспорения акт. Освен това, на 23.11.2017 г., след датата на инцидента, лично Любенов е депозирал писмени бележки, в които е изложил допълнителни съображения по направените вече доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. В тях липсва оплакване за нарушено право на участие в съдебния процес, а доколкото възраженията в касационната жалба са идентични с тези, поддържани и пред първата инстанция, то настоящият състав намира доводите за нарушение на съдопроизводствените правила за неоснователни и целящи единствено постигане на благоприятен за оспорващия правен резултат.
Предвид изложеното, не са налице сочените с жалбата касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото като правилно, следва да се остави в сила.
Страните не претендират разноски, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 352 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 7924/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.
Решението е окончателно.