Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. С., чрез юрк. П.Г против решение № 1750/19.03.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 13494/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0325027/21.11.2017 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, за несъобразяването й с целите по чл. 22 ЗАНН и за непропорционалност на определения срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Твърди, че е установено извършването на нарушение по чл. 42, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и са налице предпоставките по материалния закон за налагане на мярката. Като процесуално нарушение сочи преценката на събраните свидетелски показания.
Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – В. М ЕООД, гр. С., чрез адв. Б.Е оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се отхвърли, по съображения, изложени в представен писмен отговор. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е била заповед № 0325027/21.11.2017 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ ЗДДС – запечатване на търговски обект „палачинкова къща“, находящ се в гр. С., пл. Батемберг №1, Коледен базар, стопанисван от В. М ЕООД за срок от 7 дни и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпва до обекта, за нарушение на чл. 42, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
За да отмени наложената мярка, съдът е приел, че свидетелството за регистрация на работещото и функциониращо в обекта фискално устройство е представено на органите по приходите преди налагане на мярката. Формалната липса на свидетелството за регистрация на ФУ в обекта, без да е дадена възможност на лицето за представяне на документи и отстраняване на нарушението, според съда, води до извод за липса на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ и представлява превратно преследване на цел по налагане на ограничения, различни от целите по чл. 22 ЗАНН. Прието е, че определеният срок от 7 дни за запечатване на временен обект, който работи в рамките на коледните празници, е непропорционално средство и засяга несъразмерно интересите на търговеца в сравнение с публичния интерес да се предотврати и преустанови нарушението, както и вредните последици от него. На това основание съдът е обосновал извод, че мярката е наложена в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Решението е правилно като краен резултат.
Крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на определения срок за запечатване на обекта е правилен и се споделя от настоящия състав. Видно от мотивите на заповедта, определят срок за запечатване на обекта от 7 дни е мотивиран с обстоятелството, че неизпълнението на конкретното задължение – за съхранение на свидетелството за регистрация на ФУ в обекта, води до негативни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Така изложените мотиви не кореспондират с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка. В конкретния случай мярката е наложена на В. М ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ ЗДДС за неизпълнение на задължението му по чл. 42, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. – да съхранява свидетелство за регистрация на ФУ в търговски обект - „палачинкова къща“, находящ се в гр. С., пл. Батемберг № 1, Коледен базар, на 20.11.2017 г. в 13.00 часа и за това, че при поискване, същото не е представено на органите по приходите до приключване на проверката. Касае се за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби. Изложените от органа по приходите мотиви за определяне на срока на запечатване на обекта са изцяло неотносими към прилагането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ ЗДДС. Освен това тези мотиви са в противоречие с констатациите в протокола за извършена проверка от 20.11.2017 г., според които продажбите в обекта се отчитат, тъй като при извършената контролна покупка е издаден фискален бон, а установената касова наличност съответства на отчетената от фискалното устройство.
Липсата на конкретни фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта, представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Като е достигнал до идентичен извод и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил правилно по своя резултат решение.
Останалите основания за незаконосъобразност, посочени от първоинстанционния съд - липса на материалноправните предпоставки за налагане на мярката и нарушение на чл. 22 ЗАНН, не са налице.
Фактическият състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ ЗДДС е изпълнен, доколкото по делото е установено, че дружеството към момента на извършената проверка не е съхранявало в обекта свидетелство за регистрация на ФУ.
Неправилно съдът е приел, че нарушението е преустановено преди издаване на оспорената заповед и прилагането на мярката не съответства на целите по чл. 22 ЗАНН.Отелно е възражението в касационната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на показанията, дадени от св. А.В.Т показания не съдържат конкретни факти във връзка с твърдението на дружеството, че нарушението е отстранено преди издаване на оспорения акт. Свидетелят не твърди, че е представил документа (свидетелство за регистрация на ФУ) на органите по приходите, а че го е показал и не си спомня дали е оставил копие на проверяващите. Не си спомня и адреса на сградата на НАП, където твърди, че е занесъл документи. Според протокола, който съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК се ползва с доказателствена сила по отношение на отразените в него факти и обстоятелства – управителят на дружеството не се е явил в ТД на НАП – София в указания му ден и час. П. това неправилно съдът е приел за доказано, че нарушението е преустановено и наложената мярка е в противоречие с целите по чл. 22 ЗАНН.
Независимо от неправилността на тези фактически и правни изводи, решението за отмяна на принудителната административна мярка е правилно като краен резултат, тъй като определеният срок за запечатване на обекта не е мотивиран с конкретното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ ЗДДС и на това основание следва да се остави в сила.
При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация, но представените по делото доказателства не удостоверяват плащане за осъществената защита пред касационната инстанция защита от адв. Б.Е, преупълномощен съгласно чл. 71, ал. 2 ЗА от Адвокатско дружество „Колчева, Смиленов, Коев и съдружници“. Направеното плащане по банков път на сума от 600 лева не е в полза на упълномощеното адвокатско дружество „Колчева, Смиленов, Коев и съдружници“, нито в полза на процесуалния представител на дружеството. Приложеното към списъка за разноски платежно нареждане от 16.04.2018 г. е в полза на "адвокати Смиленов и Илиева". Документът не съдържа IBAN (номер на банкова сметка) на получателя, а основанието за плащане е по проформа от 12.04.2018 г. По делото не е представена проформа фактура от 12.04.2018 г. Представена е фактура № 25/16.04.2018 г. издадена от адв. Г.И, която е упълномощена на основание чл. 71, ал. 2 ЗА, но не е осъществила процесуалното представителство и защита на дружеството пред касационната инстанция. При тези доказателства, разноски за адвокатска защита не следва да се присъждат в полза на В. М ЕООД.
Водим от горно, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1750/19.03.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 13494/2017 г. Решението е окончателно.