ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. И.

ч. т.дело №60 /2013 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Н. А. А., от [населено място], с вх.№116683/12.11.2012 год. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 09.11.2012 г., срещу определение №2621 от 13.08.2012 год. по ч. гр. д.№2233/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 06.04.2012 г. по гр. д.№3782/2012 г. на Софийския градски съд, ГК, І-4 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 389 ГПК за обезпечение на предявения от него срещу [фирма] иск с правно основание чл. 19, ал. 3, ЗЗД. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното въззивно определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - изводът на апелативния съд, че не е доказана вероятната основателност на иска, е направен в разрез с представените по делото доказателства. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 -3 ГПК, включително и по отношение на посочената необжалваемост на въззивното определение.

Ответникът по частната касационна жалба [фирма] оспорва допустимостта й.

Частната касационна жалба е процесуално недопустима.

Определенията на съда по обезпечение на иска/чл. 390 и чл. 396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл. 402, ал. 2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл. 396, ал. 2 ГПК, Доп. Бр. 100/21.12.2010 год., при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоинстанционния съд е отказал исканото обезпечение. В случая въззивната инстанция е действала като втора инстанция, която е потвърдила определение на първоинстанционния съд, с което е отказано допускане на исканото обезпечение, поради което обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. То не е прекратително, а и не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, защото с него съдът не се произнася по същество на други производства, а има привременен съпътстващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. То е запазило своята актуалност с изключение на посоченото по-горе законово изключение.

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. А., от [населено място], срещу определение №2621 от 13.08.2012 год. по ч. гр. д.№2233/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 06.04.2012 г. по гр. д.№3782/2012 г. на Софийския градски съд, ГК, І-4 състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: