Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Е. Д. К. С. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от съдиятаК. С. по адм. дело № 8312/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Ц. Р. Г. ЕООД срещу решение № 1012/19.05.2021 г., постановено по адм. д. № 1255/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на „Ц. Р. Г. ЕООД срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампанията 2017 г., изх. № 01-2600/5139 от 03.10.2018 г., на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд «Земеделие» не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Със заявление УИН № 16/130717/82139, „Ц. Р. Г. ЕООД е заявил земеделски площи за финансово подпомагане за кампания 2017 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“, като са посочени 66 броя земеделски парцели с обща площ 52, 05 ха. Във връзка с писмо на „Ц. Р. Г. ЕООД за възникнали проблеми при кандидатстване за субсидиране (за имот № 00480.44.15 с площ 159,622 дка) от страна на директора на дирекция „Национален парк Ц. Б. е даден отговор, че имотът попада в територията на Национален парк „Ц. Б. и е в защитена територия, изключителна държавна собственост, като имота попада в граници на зона „Ограничено човешко въздействие“, където сезонната паша е недопустима. На 21.06.2017 г. „Ц. Р. Г. ЕООД е подало сигнал до министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите, държавен фонд „Земеделие“, кмета на община Сопот и директора на дирекция Национален парк „Ц. Б. , с твърдение за възникнали форсмажорни и извънредни обстоятелства и последвалото намаляване на декларираните площи по заявлението за подпомагане. В отговор на сигнала, в писмо изх. № С-58/12.07.2017 г., заместник-министър на околната среда и водите е посочил, че поддържа изразеното от директора на дирекция Национален парк „Ц. Б. становище по отношение на вида собственост и местонахождението на имот 00480.44.15 спрямо границите на националния парк. С уведомително писмо, изх. № 01/2600/553 от 24.01.2018 г. дружеството е било уведомено за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“, поради установения процент на припокриване на заявените площи за кампания 2016 г. спрямо одобрените парцели. Дружеството е подало възражение, като във връзка с това възражение, от дирекция „Правна“ в Държавен фонд „Земеделие“ е било дадено становище до директора на дирекция „Директни плащания“, в което е посочено, че с писмо изх. № 94 00-228 от 16.06.2017 г. на Министерството на околната среда и водите, „Ц. Р. Г. ЕООД е уведомено, че съгласно плана за управление на Национален парк „Ц. Б. , приет с решение на Министерския съвет № 195/24.03.2016 г., имот № 00480.44.15 в землището на с. Анево, община Сопот попада в границите на зона „Ограничено човешко въздействие“, където сезонната паша за домашни животни е недопустима дейност. В становището е посочено, че бенефициентът не е знаел и не е могъл да предвиди към датата на сключване на договора за наем, че имота попада в обхвата на Национален парк „Ц. Б. , но осем дни след подаване на заявлението за подпомагане е получил информация, че този имот попада в обхвата на Национален парк „Ц. Б. и е могъл да оттегли заявлението си. Издаден е акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампанията 2017 г., изх. № 01-2600/5139 от 03.10.2018 г., на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Като правно основание е посочена нормата на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. В процесния случай е било установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели за участие по направление „Биологично растениевъдство“ е 83, 40%. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на акта, с решение № 1434/27.06.2019 г., постановено по адм. д. № 3594/2018 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на „Ц. Р. Г. ЕООД против акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампанията 2017 г., изх. № 01-2600/5139 от 03.10.2018 г., на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, според която за кампания 2017 г. не са заявени следните референтни парцели с обща площ 10,04 ха., а именно парцел 00480-87-1-1, землище с. Анево с площ 8.82 ха. Този земеделски парцел, кадастрален номер 00480.44.15 попада в границите на Национален парк „Ц. Б. и не е допуснат да бъде очертан. Парцел 32226-13-26-1, землище с. Иваново с площ 0.11 ха. Парцел 62949-97-3-1, землище с. Розино с площ 0.14 ха. Парцел 62949-677-1-2, землище с. Розино с площ 0.46 ха. Парцел 62949-93-4-1, Землище с. Розино с площ 0.11 ха. Парцел 32226-8-5-1, землище с. Иганово с площ 0.40 ха. Според вещото лице минимални разлики има и при заявяване на част от другите парцели, с обща площ в размер на 0,32 ха, а разликата по двете заявления произтича основно от изключването на парцел 00480-87-1-1. Според заключението, ако този парцел се включи към декларираните площи за кампания 2017 г., процентът на припокриване ще бъде 97, 53%, съответно няма да е налице основание за прекратяване на поетия биологичен ангажимент. Според вещото лице парцел 00480-87-1-1 е с идентификатор 00480.44.15 съгласно одобрената кадастрална карта на с. Анево, а съгласно кадастралните регистри имотът е собственост на община Сопот на основание акт за общинска собственост № 108, том 1, рег. 141, дело 15 от 04.02.2003 г., вписан в служба по вписванията. В заключението е посочено, че съгласно договор № 1, том 3, рег. № 1997 от 15.05.2015 г. имотът е предоставен под наем на „Ц. Р. Г. ЕООД за срок от 5 стопански години и същият е регистриран в ОС „Земеделие“ гр. Карлово през 2015 г. за отразяване на вещно право върху имота. Отразено е, че съгласно план за управление на Национален парк „Ц. Б. 2016 – 2025 г., приет с решение на Министерския съвет № 195/24.03.2016 г. землището на с. Анево попада в територията на парка, зона „Ограничено човешко въздействие“.

Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразна. Приел е, че е налице материално правната предпоставка по чл. 15, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прекратяване на биологичния ангажимент за поетото от дружеството задължение през 2016 г. (79 броя земеделски парцели, с обща площ в размер на 62,41ха са одобрени за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.), а при заявяване и очертаване на обработваемите площи за кампания 2017 г. бенефициентът „Ц. Р. Г. ЕООД посочил площ в размер на 52.05 ха, което е по-малко от одобрената за участие през 2016 г. с 16.60% (или процента на припокриване спрямо одобрените референтни, парцели е 83.40%). Приел е, че от доказателствата по делото е установено, че тази разлика се дължи на незаявяване от страна на дружеството на следните референтни парцели с обща площ 10.4 ха: парцел 00480-87-1-1, землище с. Анево с площ 8.82 ха. Този земеделски парцел, кадастрален номер 00480.44.15 попада в границите на Национален парк „Ц. Б. и не е допуснато да бъде очертан. Парцел 32226-13-26-1, землище с. Иваново с площ 0.11 ха. Парцел 62949-97-3-1, землище с. Розино с площ 0.14 ха. Парцел 62949-677-1-2, землище с. Розино с площ 0.46 ха. Парцел 62949-93-4-1, Землище с. Розино с площ 0.11 ха. Парцел 32226-8-5-1, землище с. Иганово с площ 0.40 ха. Според вещото лице минимални разлики има и при заявяване на част от другите парцели, с обща площ в размер на 0,32 ха, а разликата по двете заявления произтича основно от изключването на парцел 00480-87-1-1. Установените от административния орган 83.40% на припокриване между референтните площи и заявените през кампания 2017 г., са под минимално изискуемите по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., което е основание за прекратяване на ангажимента на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Приел е, че дружеството действително е претърпяло отчуждаване на част от стопанството си, което отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Налице са форсмажорни обстоятелства по смисъла на §1, т. 9, б. «е» от Допълнителните разпоредби на Наредба № 4/24.02.2015 г. Решението е правилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи.

Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 от ПРСР за периода 2014-2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. (в приложимата редакция), биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. (в приложимата редакция), дейностите по направление Биологично растениевъдство се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, а съгласно ал. 2 одобрената площ за извършване на дейности по направление Биологично растениевъдство може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. Условията, при които Държавен фонд Земеделие прекратява поетия ангажимент са посочени изчерпателно в чл. 15 от наредбата, като според ал. 3, т. 1 Държавен фонд Земеделие прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато: 1. не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. Материалноправната предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 15, ал. 3, т. 1 от наредбата е заявяването за финансова помощ на площ, която е намалена с повече от 10% от одобрената (референтната) за подпомагане площ, или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90% от одобрената (референтната) за подпомагане площ за съответното направление. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице материалноправната предпоставка, с която законът свързва прекратяване на биологичния ангажимент в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., за поетото от жалбоподателя през 2016 г. задължение (79 бр. земеделски парцели, с обща площ в размер на 62, 41 ха са одобрени за участие по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.), а при заявяване и очертаване на обработваемите площи за кампания 2017 г. бенефициентът Център регион груп ЕООД е посочил площ в размер на 52, 05 ха, което е по-малко от одобрената за участие през 2016 г. с 16, 60% (или процента на припокриване спрямо одобрените (референтни) парцели е 83, 40%), както правилно е изчислил и ответния орган. От доказателствата по делото се установява, че тази разлика се дължи на незаявяване от страна на дружеството на следните референтни парцели с обща площ 10, 04ха: парцел 00480-87-1-1 (кадастрален № 00480.44.15), землище с. Анево - 8, 82ха попада в границите на Национален парк Ц. Б. и не е допуснат да бъде очертан; парцел 32226-13-26-1, землище с. Иганово - 0, 11ха; парцел 62949-97-3-1, землище с. Розино - 0, 14ха; парцел 62949-677-1-2, землище с. Розино - 0, 46ха; парцел 62949-93-4-1, землище с. Розино - 0, 11 ха; парцел 32226-8-5-1, землище с. Иганово - 0, 40ха. Разликата по двете заявления произтича основно от изключването на парцел 00480-87-1-1. Установените от административния орган 83, 40 % на припокриване между референтните площи и заявените през кампания 2017, са под минимално изискуемите по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., което е основание за прекратяване на ангажимента на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Правилно от събраните по делото доказателства съдът е установил, че на 14.05.2015 г. дружеството е сключило с О. С. договор за наем на земеделски земи – пасища, мери и ливади по реда на чл. 37 и сл. от ЗСПЗЗ, сред които е и поземлен имот № 00480.44.15. В т. 28 раздел V на договора изрично е посочено, че същият се прекратява при принудително отчуждаване на наетата земя за държавни и общински нужди (буква Е). По делото е представен и Акт № 22 за частна общинска собственост от 03.01.2003 г. Няма спор по делото, че съгласно план за управление на Национален парк Ц. Б. – 2016 г. - 2025 г., приет с решение на Министерския съвет № 195/24.03.2016 г. имот № 00480.44.15 в землището на с. Анево попада в територията на парка, зона Ограничено човешко въздействие. Съгласно § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 4/24.02.2015 г., форсмажорни или изключителни обстоятелства са: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. След като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява поетия ангажимент поради отчуждаване на имот № 00480.44.15 в резултат на приемането на план за управление на Национален парк Ц. Б. – 2016 г. - 2025 г. то в случая безспорно е налице форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 9, б. е от Допълнителните разпоредби на Наредба № 4/24.02.2015 г. Дружеството е претърпяло отчуждаване на част от стопанството си, което отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Налице са форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 9, б. е от Допълнителните разпоредби на Наредба № 4/24.02.2015 г. Въпреки обаче наличието на форсмажорни обстоятелства, самото констатиране на намалението на одобрената референтна площ с повече от 10%, води до настъпване на задължителната нормативна последица - прекратяване на ангажимента, без да се държи сметка за наличие или липса на виновно поведение за бенефициера (чл. 15, ал. 3, т. 1 от наредбата № 4). Този извод на съда се подкрепя категорично от правилото на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г., според което в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Дори и при наличие на изключителни или форсмажорни обстоятелства (т. е. такива, които по същността си изключват виновно или небрежно поведение на подпомагания правен субект), поетият ангажимент се прекратява (в този смисъл решение № 16769 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2447/2019 г., IV о.). Наличието или липсата на виновно поведение за бенефициера би имало значение, само ако ответният административен орган бе поискал от жалбоподателя възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление (каквото в случая не е налице). Всъщност единственото оплакване, съдържащо се в касационната жалба е това, свързано с обстоятелството, че според касатора с административния акт се пораждало задължението на дружеството да възстанови получената финансова помощ. В тази връзка е направен извода, че ако прекратяването на ангажимента се основава на чл. 15, ал. 3 от наредбата, тогава се дължи възстановяване на получената финансова помощ, докато при прекратяване на ангажимента на основание чл. 15, ал. 5, подобно възстановяване на получената финансова помощ не се дължи. Член 15, ал. 3 от наредбата регламентира изчерпателно случаите на прекратяване на поетия ангажимент. При наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства, осъществили се при всеки един от случаите на чл. 15, ал. 3, намира приложение чл. 15, ал. 5 от наредбата. Както се посочи, обаче по-горе в мотивите на това съдебно решение, независимо от наличието на обстоятелствата по чл. 15, ал. 5, поетия ангажимент се прекратява при осъществяване на някое от условията по чл. 15, ал. 3, във връзка с чл. 17, ал. 2 от наредбата. Следва да се съобрази обстоятелството, че задължението за възстановяване на получената финансова помощ не следва от акта за прекратяване на поетия ангажимент, актът за прекратяване на поетия ангажимент не налага санкция на дружеството. При условие, че се приеме, че са налице недължимо платени суми, установяването на същите се осъществява по реда на ДОПК Съгласно чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъвездна финансова помощ поради неспазване на критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ или бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън основанията по ал. 6 (налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 11, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.

При съобразяване на посочените обстоятелства, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 3, предложение първо от АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1012/19.05.2021 г., постановено по адм. д. № 1255/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Донка Чакърова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емил Димитров

/п/ Камелия Стоянова