Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК,

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 307 / 23.08.2012 год. по ч. гр. д.№ 384 / 2012 год. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено определение № 421 / 06.07.2012 год. на Великотърновски окръжен съд по гр. д. № 1351 / 2011год., за прекратяване на производството и изпращането му по компетентност на Софийски градски съд, Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода за несъобразяване въззивния съд с правилото на чл. 120 ГПК, че измененията във фактическите обстоятелства обуславящи местната подсъдност, след завеждане на исковата молба, не са основание за препращане на делото, Обуславя основание за допускане на касационното обжалване във всяка от хипотезите на чл. 280 ал. 1 ГПК, по процесуалноправният въпрос относно приложението на чл. 120 вр. с чл. 107 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК и конкретно - към кой момент - подаването на исковата молба или отговора на ответника, в срока за който последният следва да упражни и възражението си за неподсъдност на делото пред съответния съд, на основание чл. 119 ал. 3 ГПК, следва да се съобразява наличието на фактически обстоятелства, обуславящи различна местна подсъдност, Настъпилата промяна в същите между тези два момента ирелевантна ли е по смисъла на чл. 120 ГПК.

Ответната страна - В. Ш. - оспорва частната жалба, с довода, че липсва формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и следователно не е покрит общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, Същевременно и по основателността на жалбата сочи обстоятелството за налично доказателство за упълномощаване на процесуалния му представител, чийто адрес е обусловил препращането на делото на основание чл. 107 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, преди, а не след датата на завеждане на исковата молба,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, въззивен акт,

По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

Правният въпрос с преждепосоченото съдържание е конкретизиран, като ясно изводим от изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, в съответствие с правомощията на настоящата инстанция, съгласно ТР№ 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, Необосновани са хипотезите за допускането му по чл. 280 ал. 1 т. 2 - с позоваване на противоречието между постановените по делото първоинстанционно и въззивно определения - и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК вр. със задължителните указания по т. 3 и т. 4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, Противоречивите разрешения на въпроса, предприети в рамките на инстанционния контрол по делото, не формират съдебна практика, тъй като самите определения не са влезли в сила, Формалното позоваване на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК също не е от естество да обоснове допустимост на касационното обжалване, доколкото не е посочена противоречива съдебна практика по приложението на чл. 120 вр. с чл. 107 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, обусловена от непълнота или неяснота на процесуалната норма, нито наличие на непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава, с оглед изменение в законодателството или обществените условия и в осигуряване точното прилагане на закона и развитието на правото,

Хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е обоснована с противоречие между атакуваното определение и дадения според жалбоподателя отговор на идентичен процесуалноправен въпрос, в определения, постановени по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК, съответно: опр.№ 474 от 28.09.2011 год. по ч. гр. д.№ 470/ 2011 год. на ІІІ г. о. на ВКС, ГК и опр. № 127 / 09.03. 2010 год. по ч. гр. д.№ 16 / 2010 год. на ВКС, ІІІ гр. отд., Във всяко от посочените определения, касационното обжалване не е допуснато по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК, Действително е налице идентитет между обстоятелствата, породили спор относно местната подсъдност в производството, по което е постановено опр. № 474 / 28.09.2011 год. по ч. гр. д.№ 470/2011 год. на ІІІ г. о. и настоящото: неживеещ на регистриран постоянен адрес в страната ответник, упълномощил представител, с местоживеене обуславящо препращане по правилата на чл. 107 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК на друг местно компетентен съд, при упълномощаване извършено след завеждане на исковата молба. Такъв идентитет не е налице със спора, по който е постановено определение № 127 / 09.03.2010 год. по ч. гр. д.№ 16 / 2010 год. на ВКС, ІІІ г. о. / промяна на седалището на ответника още преди завеждане на иска /, В опр. № 474 / 28.09.2011 год. е прието, че даденото от въззивния съд разрешение - липса на основание за промяна в местната подсъдност, предвид упълномощаване извършено след завеждането на иска, на основание чл. 120 вр. с чл. 107 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК - не е доказано да се явява в противоречие със задължителна съдебна практика, доколкото обжалването е предприето в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК,

Следователно определение № 474 / 28.09.2011 год. по ч. гр. д.№ 470/ 2011 год. на ВКС, ІІІ г. о. не дава задължителен и противен на приетия от въззивна инстанция отговор на поставения процесуален въпрос, С недопускане касационното обжалване със същото, обаче, е влязло в сила въззивно определение № 292 / 08.06.2011 год. по ч. гр. д.№ 76 / 2011 год. на Шуменски окръжен съд / представено от жалбоподателя /, постановено по идентичен на настоящия процесуален спор, но намерил различен отговор, Същото обуславя допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Настоящият състав споделя разрешението дадено в определението.Фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, в съответствие с ясния текст на чл. 120 ГПК, подлежат на съобразяване, като съществуващи към момента на предявяването на исковата молба, Последващата им промяна, какъвто е настоящият случай, не предпоставя уважаване на отвод за местна подсъдност по спора по чл. 119 ал. 3 ГПК, Тази разпоредба указва само преклузивния срок за предявяване на възражението, основано на съществуващи към предявяването на иска обективни предпоставки за различна местна подсъдност по спора, В случая, избраният съд кореспондира със седалището на ищеца, съгласно хипотезата на чл. 107 ал. 2 вр. с ал. 1 предл. второ ГПК, в съответствие с липсата на упълномощаване към момента на завеждането на иска, Не се установява твърдяното в отговора на частната касационна жалба упълномощаване, предхождащо предявяването на иска, Поради неупражнена от ищеца изборна подсъдност по чл. 115 ГПК, не следва да се коментира приложението на нормата, предвид правното основание на иска - чл. 45 ЗЗД,

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 307 / 23.08.2012 год. по ч. гр. д.№ 384 / 2012 год. на Апелативен съд – В. Т.

ОТМЕНЯ определение № 307 / 23.08.2012 год. по ч. гр. д.№ 384 / 2012 год. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено определение № 421 / 06.07.2012 год. на Великотърновски окръжен съд по гр. д. № 1351 / 2011год.,

ВРЪЩА делото на Окръжен съд В. Т. за разглеждането на спора, като местнокомпетентен съд, компетентен и съобразно правилата на родовата подсъдност,

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: