Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационните жалби на Л. К. Д. и на Г. А. М. и Г А. Л. срещу Решение № 1118 от 15.06.2011 год. по гр. д.№ 518/2009 год. на Софийски апелативен съд.

С това решение въззивният съд се е произнесъл по жалбите на Л. Д. и на Г [населено място] срещу от основното решение от 01.02.2008 год. по гр. д.№ 4137/2006 год. на Софийски градски съд и решението от 10.12.2008 год. по същото дело с което е оставено без уважение искането на Д. за поправка на очевидна фактическа грешка.

Софийският апелативен съд е отменил решението на СГС

в частта

с която предявените от Л. Д. обективно съединени искове с правно основание чл. 88 ал. 1 т. 1 б.”б” ЗЗ отм. и чл. 86 ал. 1 ЗЗД срещу Г са били уважени и ги е отхвърлил като неоснователни. Разгледал е евентуално предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу наследниците на делинквента А. Ю. А. за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, като ги е уважил в пълния им размер, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 05.12.2003 год.

Софийски градски съд е бил сезиран от Л. Д. с обективно съединени с искове с правно основание чл. 88 ал. 1 т. 1 б.”б” ЗЗ отм. и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Твърдението му е, че в резултат на ПТП на 05.12.2003 год., настъпило по вина на А. А. - водач на колесен трактор „Форд Те Ве – 30” му били причинени телесни увреждания в резултат на които претърпял имуществени и неимуществени вреди. Поради обстоятелството, че за увреждащото МПС не е била сключена задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” исковете за присъждане на 50000 лв. неимуществени и 1292.44 лв. имуществени вреди са били предявени срещу Гаранционен фонд [населено място]. При условията на евентуалност са били предявени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД срещу собственика на увреждащото МПС и работодател на водача П.”Задружен труд” [населено място], [община] и срещу виновния водач А. А. с искане за ангажиране на солидарната им отговорност за заплащане на вредите в случай, че главните искове бъдат отхвърлени.

Последователно подържаната теза на Гаранционен фонд [населено място] е, че не е пасивно легитимиран по исковете, тъй като освен, че е без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, колесният трактор не е регистриран, поради което по отношение на него не е налице нито едно от лимитативно изброените основания по чл. 88 ЗЗ отм..

Първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение по главните искове, отхвърляйки евентуалните. Оставил е без уважение искането на Л. Д. за поправка по реда на чл. 192 ал. 4 ГПК отм. на решението в частта относно законната лихва.

Въззивният съд е приел, че отговорността на Гаранционния фонд не може да бъде ангажирана. Поради обстоятелството, че в хода на процеса П.”З т” [населено място] е била заличена, а ответника А. А. е починал, разгледани са били и уважени в пълен размер исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу наследниците му, ведно със законната лихва от датата на деликта.

В изложенията си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, както касаторът-ищец, така и касаторите-ответници се позовават на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по идентичен правен въпрос, а именно: „

Изключва ли се отговорността на Гаранционен фонд в хипотезата на чл. 88 ал. 1 б.”б” ЗЗ отм. по отношение на подлежащо на регистрация, но не регистрирано моторно превозно средство

”.

Настоящият съдебен състав приема, че е

налице

основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3

ГПК за допускане на касационно обжалване, поради това, че поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на Закона за застраховането и развитието на правото, като по него липсва задължителна съдебна практика.

По отношение на касатора Л. Д. е налице хипотезата на чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК.

По отношение на касаторите Г. М. и Гюнюл Л. тази хипотеза не е налице и те ще следва на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 ГПК да внесат държавна такса в размер на 1025.85 лв. в 1-седмичен срок от съобщението и представят вносен документ.

Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение № 1118 от 15.06.2011 год. по гр. д.№ 518/2009 год. на Софийски апелативен съд.

Указва

на Г. М. и Л., че следва да внесат държавна такса в размер на 1025.85 лв. в 1-седмичен срок от съобщението.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.