О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 151

София, 14.03.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 3345/2016 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 90 от 22.04.2016 г. по в. гр. д. № 446/2015 г. на Великотърновския апелативен съд е потвърдено решение № 361 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 973/2014 г. на Русенския окръжен съд, с което [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] е осъдено да предаде на „М.- Р.” със седалище и адрес на управление [населено място] владението върху поземлен имот с идентификатор 63427.4.302 по кадастралната карта на [населено място] с площ 5374 кв. м, с административен адрес [населено място], [улица] / [улица]/, с построения в този имот автокомплекс, състоящ се от автомивка и бензиностанция - сграда за търговия с идентификатор 634.4.302.1 със застроена площ 56 кв. м и сграда с идентификатор 63427.4.302.2 със застроена площ 60 кв. м.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от [фирма], представлявано от управителя М. Й. К., чрез процесуалния представител на дружеството адв. И. А.. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба, по непредявен иск и при ненадлежно упражнено право на иск при липса на активна и пасивна легитимация на страните. Жалбоподателят поддържа, че исковата молба е била нередовна, тъй като ищецът не е посочил конкретно придобивно основание, от което извежда претендираното право на собственост. В допълнителна молба се е позовал на придобивна давност, но не...