О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 259

гр.София, 10.03.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев т. д.№ 60387/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 76 от 16.06.2016 г. по гр. д.№ 182/ 2016 г. С него е потвърдено частично и е отменено частично решение на Бургаски окръжен съд по гр. д.№ 1340/ 2015 г. (в обжалваната пред въззивния съд част) и като краен резултат е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск, квалифициран по чл. 226 ал. 1 КЗ отм., за разликата над 9 000 лв до претендираните 35 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие на 27.10.2014 г. от застрахован при ответника срещу риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” водач, със законната лихва от 27.10.2014 г. до окончателното изплащане.

Ответникът [фирма] не е обжалвал въззивното решение, поради което в частта, в която искът е уважен до размер 2 000 лв то е влязло в сила (сумата 7 000 лв е присъдена с първоинстанционното решение, което също не е обжалвано от ответника).

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос за задължението на съда при определяне на размер за обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие, да вземе предвид и обсъди конкретните икономически условия и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и материалноправния въпрос за приложението на принципа на...