Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х.Г, чрез адв.. К, против решение № 451 от 14.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1615/2016 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 460/19.07.2016 г., издадена от началника на З. Б, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, а заповедта за наказанието за незаконосъобразна.

Ответникът – началникът на З. Б не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното е отхвърлена като неоснователна жалбата на Георгиев срещу заповед № 460/19.07.2016 г., издадена от началника на З. Б, с която на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС), вр. чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11, чл. 195 и чл. 206 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав.

По същество с касационната жалба се правят същите възражения, каквито се съдържат в жалбата до първостепенния съд и които съдът подробно е обсъдил в мотивите си.

Правилно съдът е приел, че служителят е извършил нарушение на правилата, регламентирани в разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ППЗИНЗС. Неизпълнението на горната разпоредба, забраняваща служителите на надзорно-охранителния състав по време на изпълнение на служебните си задължения да държат в себе си и да използват мобилни телефони, представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Ето защо правилна е преценката на съда за законосъобразност на наложеното наказание „порицание“ в хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.

Неоснователно се твърди необоснованост на съдебния акт. Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на цялостен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и доказателствени средства. Свидетелят е лице, което без да участва в делото като страна се призовава, за да даде показания относно своите възприятия за юридически или доказателствени факти, за което носи наказателна отговорност. Когато преценява доказателствената сила на свидетелските показания съдът трябва да вземе предвид всички фактори, от които зависи тяхната достоверност. Затова законът го овластява да преценява свидетелските показания по вътрешно свое убеждение.

В конкретния случай решаващият съд е процедирал именно така и изводите му се споделят от настоящия състав. Поради което основателно не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля Иванов в частта относно вида на предадената вещ (МР3-плеър, а не телефон) като противоречащи на останалите по делото доказателства, събрани в хода на дисциплинарното и съдебното производство.

При правилно тълкуване на нормата на чл. 315, ал. 2 от ППЗИНЗС, първоинстанционният съд е стигнал до заключението, че забраната се отнася както към държането, така и към ползването на мобилни телефони по време на изпълнение на служебните задължения, като не се изисква тези две действия да са налице едновременно.

Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон.

С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 451 от 14.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1615/2016 г. на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.