Образувано е по искане, подадено от „Софграйн“ ЕООД, представлявано от адв.. Б, за отмяна на влязло в сила Решение № 15324 от 13.12.2017 на ВАС, постановено по адм. дело № 4898/2017, с което е отменено Решение № 341 от 08.03.2017г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1152/2016г. С искането са релевирани доводи за неоснователно установени на „Грийн лайф“ ЕООД задължения с процесния ревизионен акт.

Молителят „Софграйн“ ЕООД, представлявано от адв.. Б основава искането си като представя справка -декларация за ДДС от 14.09.2011г. видно от която дружеството се е разчело с бюджета, а от там, според него, се явява и неоснователно установеното с РА № Р-16001615003797-091-001/ 16.12.2015г. спрямо „Грийн лайф“ ЕООД задължение за ДДС и начислени лихви. Твърди се, че процесното решение има сила на присъдено нещо спрямо молителя „Софграйн“ ЕООД и е неблагоприятно за него, защото в Закон за ДДС не е предвидено данъкът да се събира едновременно от доставчика и получателя на услугата.

Отправя се искане до петчленния състав на Върховния административен съд да отмени атакуваното решение. Иска присъждане на сторените разноски.

Ответникът - директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, не взима становище.

Ответникът - „Грийн лайф“ ЕООД в писмено становище изцяло поддържа подаденото искане.

Като прецени доводите на молителя и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд - I колегия, намира молбата за процесуално допустима, като предявена в срока, визиран в чл. 247 във връзка с чл. 240 АПК.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорването в съдебното производство по което е постановено обжалваното решение, чиято отмяна се иска от „Софграйн“ ЕООД е ревизионен акт, с който в процедура по ДОПК са установени данъчни задължения на друго търговско дружество - „Грийн лайф“ ЕООД. Страни в производството пред Административен съд - Пловдив и ВАС, съответно са били последното юридическо лице и директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП. В тази връзка следва да се отбележи правилото на чл. 177, ал. 1 АПК, че решението има сила за страните по делото и само ако оспореният акт бъде отменен или изменен, какъвто не е процесния случай - има действие по отношение на всички.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове предвидена в АПК е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете в които е допустимо да се инициира съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да претендират извънинстанционна защита. Съгласно чл. 246, ал. 1 АПК право да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение има само лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Следователно, искане по реда на раздел II от глава ХIV АПК - от трето лице, което не е участвало като страна по делото, отмяна на влязлото в сила решение по което се претендира, е допустимо само в случаите, в които решението има сила на присъдено нещо и по отношение на това лице, и е неблагоприятно за него.

По изложените съображения не са налице предпоставките за отмяна, поради което молбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед на изхода на спора искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Водим от горното настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - първа колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 245 и следващите от АПК на „Софграйн“ ЕООД, за отмяна на влязло в сила Решение № 15324 от 13.12.2017 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 4898/2017 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.