Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Еко ресурс“ ЕООД против решение № 915/23.05.2017 г. по адм. д. № 1766/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Възразява, че съдът не е събрал посочените от жалбоподателя доказателства и не е обсъдил направеното възражение за нищожност на оспореното Уведомително писмо. Моли да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” – София, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото моли да бъде оставено в сила решението. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. Твърдените от касатора нарушения не са съществени и не променят крайния извод на съда. Решението на АС-Бургас следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
АС-Бургас е сезиран с жалба на „Еко ресурс“ ЕООД, с. М. Ц, община С. против уведомително писмо № 01–2600/4911 от 12.08.2016 година на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция в частта, с която е установена недопустима за подпомагане площ и е отказана субсидия в размер на 6206, 49 лв. по СЕПП и 1392.33 лв. по НР2. В жалбата е изложено единствено твърдение за нищожност на административния акт.
Съвместно с жалбата са предявени искове от „Еко ресурс“ ЕООД срещу ДФЗ за обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за причинени материални щети – лишаване от приходи в размер на наложените намаления, редукции и санкции в размер на 7527, 40 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 2415, 69 лева от 30.06.2013 година до датата на предявяване на иска, и за нематериални щети в размер на 10 000 лева за изгубени време и нерви при обжалване на писмото, и разочарованието от институциите в България.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Еко ресурс“ ЕООД против уведомително писмо № 01–2600/4911 от 12.08.2016 година на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция. Отхвърлил е и исковете против Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция.
В мотивите си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта и на административнопроцесуалните правила. След като преписката е била върната от съда за ново произнасяне, административният орган е извършил проверка на декларираните от заявителя обстоятелства. За извършената проверка е бил съставен контролен лист, подписан от представляващ „Еко ресурс“ ЕООД, съдържанието на който не е оспорено от земеделския производител. Административният орган е постановил частичен отказ от подпомагане, до размера на площите, установени като недопустими за подпомагане поради заемане на част от площите с храсти и дървесна растителност, път, преминаващ през земеделски имот, а също и с двойно деклариране на едни и същи имоти от жалбоподателя и друг земеделски производител. Съдът е приел обжалваното уведомително писмо за законосъобразно и издадено от компетентен орган. Не е възприел твърдението за нищожност на уведомителното писмо и е посочил, че то не е в противоречие с решението на АССГ, с което преписката е върната за ново произнасяне на ответника.
От фактическа страна е установено, че за кампания 2012 г. „Еко ресурс“ ЕООД е подало Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер 02/170412/74863, като е заявило за подпомагане по СЕПП 79 парцела с обща площ 90, 00 ха и по НР2 34 парцела с обща площ 31, 89 ха, намиращи се в землищата на селата М. Ц, Д. Я и Г. Я, община С.. Парцелите са били заявени като естествени ливади и изкуствени пасища. В резултат на извършените проверки, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е издал уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 година изх. № 02-020-2600/8116 от 20.09.2013 година, с което по СЕПП са били определени като недопустими за подпомагане площи в размер на 7, 74ха, и по Плащания за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) са били определени като недопустими площи в размер на 3, 39 ха. Дружеството е оспорило по съдебен ред уведомителното писмо и то е било отменено с решение № 7812/15.12.2014 година по адм. д. № 9241/2013 година на АССГ, а преписката е била върната на органа за ново произнасяне по подаденото заявление. След повторната проверка е било издадено обжалваното в настоящото производство уведомително писмо № 01-2600/4911/12.08.2016 година на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В него отново са установени конкретно недопустими площи.
Изводите на съда са законосъобразни. Претендираните от касационния жалбоподател субсидии за обработваните от него земеделски земи са отказани с посочения по-горе административен акт - Уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. Както правилно е посочил съдът, този административен акт не е нищожен, защото между него и решението на съда за отмяна на предходното уведомително писмо не е налице противоречие. Съдът е върнал на административния орган преписката с указания за проверка и преценка на данните, но не е указал задължителни изводи и констатации, които да бъдат вписани в повторно издаденото Уведомително писмо. То подлежи на съдебно обжалване на самостоятелно основание и в съдебното производство преценката на административния орган се проверява от съда въз основа на събраните доказателства. С оглед на това правилно административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството, с която е поискано обявяване на нищожност на обжалваното Уведомително писмо.
Правилно е решението на съда и в частта на отхвърлените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните от ищеца суми като имуществена вреда са по съществото отказаното подпомагане по СЕПП в размер на 6206, 49 лева и по НР2 в размер на 1392, 33 лева. Дружеството е имало възможност да защити правата си и да претендира тези суми само чрез обжалване на повторно издаденото Уведомително писмо, но не и по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди, причинени от съдебното обжалване на Уведомителното писмо, е неоснователен поради липсата на законовите предпоставки за уважаването му. Не е налице незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника, от които да са произтекли вредите. Съдебното решение, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-020-2600/8116 от 20.09.2013 година не е окончателно по отношение на спора за размера на дължимото подпомагане на дружеството. Преписката само е била върната на административния орган за ново произнасяне.
С оглед на изложените съображения решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА против решение № 915/23.05.2017 г. по адм. д. № 1766/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.