Производството е по реда на чл. 237-244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК.

Образувано е по искане на „Рамекс“ ЕООД, подадено чрез адвокат Д.Б, за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК на влязло в сила решение № 11 256 от 27.09.2017 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 8132/2016 г.

В искането се твърди, че при извършена данъчна проверка на „Рамекс“ ЕООД е съставен ревизионен акт (РА) № Р-01-1404988-091-01 от 16.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 484 от 2.04.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който е отказано признаване правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 95 800, 01 лв. и съответни лихви за забава в размер на 7 334, 89 лв. по фактури, издадени от „Заечки“ ЕООД.Онието за отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит били обясненията дадени от управителя на „Заечки“ ЕООД, при направена насрещна проверка, с № Р-01-1404988-041-01 – лист 54 от адм. д. № 3960/2015 г. на Административен съд София-град. Според подалият искането обясненията, дадени от управителя на „Заечки“ ЕООД, са послужили и пред Върховния административен съд да направи решаващите си изводи в мотивите на решението. Но подписът положен под обясненията не е бил на управителя на „Заечки“ ЕООД, което е установено с влязло в законна сила решение № 141 от 22.05.2018 г., постановено от Районния съд-Петрич, приложено към искането. Поради това, че с решение на Върховния административен съд е отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и вместо него е постановено друго, с което жалбата против ревизионния акт е отхвърлена, дружеството моли съда, да отмени решението на Върховния съд, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав....