Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.В против решение № 36 от 26. 02. 2018 г. по адм. дело № 126/ 2017 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 611/24.03.2017 г., издадена от кмета на община Д., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „магазин за хранителни стоки“ представляващ павилион, състоящ се от склад, търговска зала и санитарен възел, находящ се между улици с ос. т. 23-21, 21-22, 23-22 и кв. 11, 13 и 16 по регулационния план на с. Д.,община Д.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на община Д. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Кюстендил е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт....