Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, подадена чрез процесуалния му представител юрк.. Л., срещу решение № 228 от 23.12.2009 г., постановено по адм. д. № 564 / 2009 г. на Административен съд Добрич, с което е обявена нищожността на отказа на Разплащателна агенция при Държавен фонд „Земеделие” по жалба на Д. Д. В. от гр. Т. по подадено от него общо заявление за плащания на площ с УИН: 08/270508/17505 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Р. Б. за кампания 2008 год., като по националните доплащания /НД/ е одобрена сума в размер на 0 лв. и отказана сума за финансово подпомагане по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ с посочени санкции за бъдещ период от 1 974, 22 лв., които са наложени в резултат на наддекларирани площи на стойност 1 974, 22 лева и при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е изпратена на компетентния административен орган.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения се моли решението да се отмени.
Ответните страни – Д. Д. В. и Областна дирекция „Земеделие” – Разплащателна агенция Добрич не вземат становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Д. В. от гр. Т., против уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-082-0683 от 22.07.2009 г., издадено от експерт към Разплащателна агенция – Р. Б., с което е приета сума за финансово подпомагане по подаденото от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ с УИН: 08/270508/17505, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Р. Б. за кампания 2008 год., като по националните доплащания /НД/ е одобрена сума в размер на 0 лв. и отказана сума за финансово подпомагане по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ с посочени санкции за бъдещ период от 1 974, 22 лв., които са наложени в резултат на наддекларирани площи на стойност 1 974, 22 лева.
С. З. № 01-РД- 1104/15.07.2009 г. /л. 87/ изпълнителният директор на ДФЗ е оправомощил всички експерти от 28-те областни разплащателни агенции да подписват уведомителните писма за извършено плащане за кампания за директни плащания за 2008 г. до всички земеделски стопани, подали заявления.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че съгласно разпоредбите на Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” отм. ,
действал към момента на издаване на процесното писмо,Областната разплащателна агенция няма материална компетентност да издаде такъв акт, тъй като няма правомощие да извършва директни плащания по подадени заявления за плащания на площ, както и да намалява размера или да отказва плащане по схеми за национални доплащания. Такива правомощия според чл. 43, ал. 1 във вр. с чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители са дадени на Централно управление на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция със седалище гр. С. и законът не предвижда делегирането им на областните разплащателни агенции. Съгласно текста на чл. 18 от ЗПЗП органи на фонда, който изпълнява функциите на РА, са управителният съвет и изпълнителният директор. Правомощията на изпълнителния директор са уредени в разпоредбите на чл. 20 и 20а от ЗПЗП. Изпълнителният директор изпълнява решенията на управителния съвет, организира и ръководи дейността на фонда, представлява фонда, назначава и освобождава служителите на фонда и членовете на кредитните съвети, решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на управителния съвет. В чл. 20а изрично е указано, че Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА, като организира и ръководи дейността й и я представлява. В този смисъл правомощието за постановяване на Решение от името на РА по одобряване или отказ на плащане по смисъла на чл. 43 ал. 3 във вр. с чл. 11а ЗПЗП е единствено и само на Изпълнителния директор. Никъде обаче, нито в закона, нито в наредбите по неговото изпълнение не е уредена възможност за делегиране на функциите на изпълнителния директор на експерти от областните агенции. В Устройствения правилник /УП/ на Държавен фонд “Земеделие” отм. , действал към момента на издаване на процесното писмо, е указано в чл. 10 т. 13, че изпълнителният директор решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на управителния съвет. Доколкото в правомощията на Управителния съвет не се съдържат такива относно вземане на решение за подпомагане или не на земеделските производители, а напротив в чл. 6 ал. 2 т. 7 от УП е указано, че предоставя и определя правомощията на изпълнителния директор по вземане на решения за сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители с правилника за дейността на фонда, приет от управителния съвет, то безспорно правомощията за вземане на решение по предоставяне или отказ на финансово подпомагане на земеделските производители са на изпълнителния директор. В този смисъл отказът, издаден от експерта при Областна разплащателна агенция – Добрич като издаден от некомпетентен орган е обявен за нищожен. Така постановеното решение е правилно.
Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства, имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа, издател на акта.
Правилни са изводите му, че не са били налице законовите предпоставки за издаването на уведомителното писмо - предмет на жалбата. Авторът му не е разполагал с материалната компетентност да го издаде. Този извод е направен, чрез анализ на отменения Устройствен правилник на ДФЗ (УПДФЗ) и чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП. При липсата на материална компетентност за издаването на акта, законосъобразно съдът е приел, че порокът на издадения акт е съществен до степен, която го прави нищожен.
В касационната жалба са развити доводи единствено досежно характера на оспореното писмо, като се поддържа, че същото няма белезите на индивидуален административен акт, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Уведомителното писмо е в отговор на извършени проверки на място и административни проверки по подадено общо заявление за плащане на площ за 2008 г. с уникален идентификационен номер 08/270508/17505 и уникален регистрационен номер 210869, под които Д. Д. В. е регистриран в системата ИСАК. С писмото на него му се отказва финансово подпомагане и му се определят санкции в паричен размер, с което безспорно се засягат негови права, интереси и се създават задължения. В ЗПЗП, а и в Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, издадена на основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, Наредба № 107 от 23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, издадена на основание чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП и Наредба № 11 от 3.04.2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП не е въведена забрана за обжалване на уведомителното писмо. Напротив. В предпоследния абзац на писмото е указан срок за неговото обжалване както по административен, а така също и по съдебен ред. От това следва, че въпреки наименованието си „уведомително писмо” то по своята правна същност е индивидуален административен акт, поради което следва да бъде издадено от органа, оправомощен по закон да го издаде, този който разполага с материалната компетентност за това.
Законосъобразни са изводите на съда и по съществото на спора, касаещи липсата на материална компетентност у териториалните структури на Разплащателна агенция да се произнасят по заявления за финансово подпомагане. Като индивидуален административен акт уведомителното писмо следва да бъде издадено от органа, оправомощен по закон да го издаде, този който разполага с материалната компетентност за това. Оспореното писмо е подписано от експерт на ОРА-Добрич, който има само изпълнителски и технически функции.
Не може да се приеме, че същият е валидно упълномощен със заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ да действа от името и за сметка на изпълнителния директор на фонда. Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 от УПДФЗ отм. , които норми са относими към правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ-Разплащателна агенция. Те имат вътрешно организационен характер и предоставят контролни правомощия. Правомощието на РА да извършва плащане по подадените заявления, намалява и отказва плащане, визирано в чл. 43 от ЗПЗП, не е предвидено да се делегира по силата на закона.
С. Т.о решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4 от 2002 г., ОСС на ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, според която органът, в чиято компетентност е предоставено решаването на определен въпрос, чрез издаването на съответния административен акт, да предостави това си право на друг орган, който обикновено се намира в йерархическа подчиненост на първия. Това прехвърляне или делегиране на правомощие става с изрична заповед. След издаването й органът на когото е делегирано правомощието го упражнява, като сам той издава съответните административни актове при решаването на въпроса. Съобразно чл. 130, ал. 2 от Закон за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Практиката на ВАС, съобразена и с решенията на Конституционния съд в тази насока, е неотклонно ориентирана в посока, че възможността за делегиране на административни правомощия трябва да бъде предвидена в закон. В конкретния случай такава законова делегация не е предвидена, поради което и не е налице валидно упълномощаване.
При липсата на законова възможност за делегиране на правомощие от изпълнителния директор на ДФЗ на ОРА-Добрич, правилни са изводите на съда за нищожност на издаденото уведомително писмо.
По изложените съображения решението не страда от сочените в жалбата пороци-касационни основания за отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228 от 23.12.2009 г., постановено по адм. д. № 564 / 2009 г. на Административен съд Добрич. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Г./п/ К. Х.
М.К.