Производството е по чл. 208 и следващите от Асминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Русе срещу решение № 52 от 21.12.2012г., постановено по адм. дело № 203 от 2012 г. по описа на Административен съд - Русе. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба, Е. Н. Д. от гр. Р., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение АС - Русе в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отменил по жалба на Е. Д. от гр. Р. заповед № РД01/ 983 от 14.05.2012г. на кмета на община – Русе, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 на Общински съвет -Русе / за краткост – Наредбата / е прекратено наемното правоотношение с Е. Н. Д. за общински жилищен имот от ведомствен фонд на Община – Русе на адрес гр. Р., ж. к.”Здравец”, бл. „Марица”, вх. 1, ет. 6, ап.Б, актуван с Акт за частна общинска собственост № 920/ 05.11.1996г.

За да стигне до този правен резултат, съдът, обсъждайки всички събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, и отчитайки многобройните фактически грешки в относимите към...