Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Т. ЧЛЕНОВЕ:Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от съдиятаХ. Б. по адм. дело № 8378/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на управителят на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ чрез гл. юрк. Д. К. срещу решение №3616/04.06.2021г. по адм. дело № 8594/2020г. на Административен съд-София град.

В касационната жалба са изложените доводи за пороци на съдебното решение-необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците - Л. С. и М. С. от гр. София - чрез адв. С. М., оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендират се разноските пред касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, но разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение, съдът е отменил по жалбата на Л. С. и М. С.-малолетен, /действащ чрез своята майка и законен представител Е. Г./, в качеството им на наследници по закон на С. С., заповед №РД-Е113-02-23/10.08.2020 г. на управителя на НЗОК и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 95-00-8 /13.02.2018 г. на С. С. при съобразяване с дадените в съдебния акт указания.Присъдени са разноски. Административен съд-София град е изложил мотиви, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

От фактическа страна е установено, че административното производство е образувано по заявление вх. №95-00-8 от 13.02.2018 г. от С. С. с искане за заплащане на цялостно лечение по приложени две фактури - на стойност 55 700 евро и 174 200 евро във връзка с предстояща [интервенция], вкл. международно търсене на донор чрез Централния регистър на [наименование] в Германия. Със заповед №РД-20-06/27.04.2018 г. на заместник-министъра на здравеопазването, е разгледал искането на лицето и е отказал само „планираната“ [интервенция].С решение № №6265/25.10.2019 г. по адм. дело № № 5957/2018 г. по описа на Административен съд София, съдът е отменил заповедта и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 95-00- 8/13.02.2018 г. Решението е потвърдено с решение № 4891/27.04.2020 г. , постановено по адм. дело № 14694/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Преписката е изпратена по компетентност на управителя на НЗОК (вх. № Е112-01-6/19.05.2020 г.).

В хода на образуваното производство пред НЗОК, заявлението е разгледано на заседание на специализираната постоянно действаща комисия по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2/2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. С решение по протокол № Е113-07-42/21.07.2020 г., на основание чл. 21, ал. 3 от Наредба № 12/2011 г., Комисията е предложила на управителя на НЗОК да бъде изпратено писмо до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) за предоставяне на информация от служебния регистър, дали С. С. е включен в регистъра за [интервенция] към момента на подаване на заявлението 13.02.2018 г. или на по - късен етап.На 30.07.2020 г. е постъпил отговор от заместник-изпълнителния директор на ИАМН, че към 13.02.2018 г. С. С. не е регистриран в служебния регистър на ИАМН като потенциален реципиент за [интервенция].

Преписката вх. № Е112-01-6/07.07.2020 г. на НЗОК е разгледана повторно на заседание на специализираната постоянно действаща комисия по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2/2019 г. С решение по протокол № Е113-07-46/04.08.2020 г. Комисията е предложила на управителя на НЗОК да издаде отказ по заявление вх. № 95-00-8/13.02.2018 г. на С. С..

Въз основа на така проведеното административно производство и предложението на специализираната постоянно действаща комисия, управителят на НЗОК е издал оспорената в първоинстанционното съдебно производство заповед. Административният орган изцяло е възприел изложените от помощния орган мотиви. От правна страна отказът е мотивиран с липсата на предпоставките на чл. 2 от Наредба № 12/2011 г. (отм.), аналогичен на чл. 5 от Наредба № 2/2019 г. и с нормата на чл. 3, т. 1 от Наредба № 12/2011 г. (отм.), аналогичен на чл. 6, т. 1 от Наредба № 2/2019 г.

С решение №3616/04.06.2021г. по адм. дело № 8594/2020г., Административен съд-София град е уважил жалбата на лицето срещу заповед №РД-Е113-02-23/10.08.2020 г. на управителя на НЗОК и е върнал преписката на административния орган съобразно изложените указания в съдебния акт. Съдът е приел, че заявлението на С. С. е разгледано на две заседания на специализираната комисия, а предвид предмета на подаденото заявление относно [интервенция], е следвало преписката да бъде предадена на профилирана комисия по трансплантология, определена по инициатива на управителя на НЗОК със заповед на министъра на здравеопазването, съгласувана с управителя на НЗОК, а при преценка - и на един или повече външни експерти. Неспазването на така разписаната специална процедура по разглеждане на заявление за [интервенция] е квалифицирано като съществено процесуално нарушение, което от своя страна е довело и до нарушаване на общите изисквания на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Решението е правилно.

По делото пред първоинстанционния съд е приета СМЕ, която настоящата инстанция кредитира като обективно изготвена от лице с нужните познания в областта.

Към датата на подаване на заявлението от С. С. за заплащане на сума, съставляваща разход за лечението му, редът за това е определен с Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал.1, т.8 от ЗЗ, издадена от министъра на здравеопазването. Наредбата е отменена с Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 1.04.2019 г.). С разпоредбата на чл.16, ал.2 Наредба №2/27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане /Наредбата/ е въведено задължение заявленията във връзка с медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ, за които българските граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и извън медицинските услуги по чл. 82, ал. 1 от ЗЗ, да се разглеждат заедно с докладите на външните експерти/профилната комисия по трансплантология като при необходимост случаят се докладва лично от външния експерт/профилната комисия по трансплантология.Посочената разпоредба е следвало да бъде съобразена от НЗОК, тъй като заедно с чл.10 и чл.14 от Наредбата, последните съставляват специфични процесуални правила, действащи към момента на разглеждане и решаване на преписката в административното производството пред органа. Горното обстоятелство се извежда още от § 3, ал. 1 от ПР на Наредба№2/27.03.2019г., имаща императивен характер, с която законодателят определя приложно поле за „неприключилите до 31 март 2019 г. процедури по заявления, разглеждани от Министерството на здравеопазването по отменената Наредба № 12 от 2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ (ДВ, бр. 1 от 2012 г.), се довършват от НЗОК по реда на настоящата наредба.Правилно административният съд е приел, че със заповедта от 10.08.2020г. се е стигнало до нарушаване на общите изисквания на чл. 35 и чл. 36 от АПК, задължаващи административния орган да събере и оцени всички относими доказателства и въз основа на тях да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Наличието на вече събрани доказателства в предходни производства не освобождават административния орган от задължението му по чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Не се споделят възраженията на касатора относно мотивите на първоинстанционния съд за своевременността на предприетото от С. С. лечение в Германия. Противно на твърденията в жалбата, от заключението на вещото лице пред административния съд се установява, че пациентът е бил уязвим и слаб и е било абсолютно рисковано да предприема пътуване до България за извършване на [интервенция], като същевременно подчертава, че единственият изход е бил [интервенция] - така, както е била извършена в Университетска клиника „Тюбинген. Посоченото становище се потвърждава още от събраните писмени доказателства - писмо от ИАМН и удостоверение от проф. д-р Ф. Бетге.

Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на РБългария), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от Закона за здравето, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане.

Релевираните от касационния жалбоподател възражения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, своевременно поискани и доказани по размер.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3616/04.06.2021г. по адм. дело № 8594/2020г. на Административен съд-София град.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати в полза на Л. С. и М. С. съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Тодоров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росен Василев

/п/ Хайгухи Бодикян