О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 101гр. София, 16.02.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 769 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/, представлявано от синдика Г. С., чрез адв. К. Н., срещу решение № 160 от 27.10.2015г. по в. т.д. № 395/15г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 976 от 19.05.2015г. по гр. д. № 2582/2011г. на Варненски окръжен съд, VI състав и касаторът [фирма] /н./ е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 7 200 лева – разноски за въззивната инстанция. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на [фирма] /н./ и [фирма], че [фирма] е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 10135.4023.124 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изп. директор на АГКК с трайно предназначение– урбанизирана територия, адрес на поземления имот – [населено място], район „В. В.“, местност „Боклук Т.“, с площ от 2291 кв. м.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно възприета за безспорна фактическа обстановка. Твърди, че въпреки направеното от него оспорване на правото на собственост на ищеца с твърдението, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на процесния имот и съответно ищецът не е придобил права чрез публична продан, въззивният съд необосновано е приел, че между страните не се спори, че възложеният...